Спаска 23

Първата и третата страшно се пулеха срещу втората в опитите си да преглътнат има-няма по три кила сладолед всяка, а през това време втората с най-мазното си гласче оставяше съобщение на телефонния секретар на Камен.
–   Знам, че бяхме гадни, особено първата и третата, ама дали не бихме могли да поговорим спокойно и да се опитаме да ти се извиним и трите. Ти беше така търпелив и мил, а ние се държахме много зле, особено първата и втората.
В този момент първата успя да преглътне буцището сладолед, запушило гърлото и и яростно се стовари върху втората, крещейки:
–   Нарочно го направи, гадняркоооо, само ти ли искаш да говориш с него, а?
–   Мъ-ъ-ъ – беше всичко, което можа да каже първата, но главата и нацели с безмилостна точност челото на втората.
Атакувана така яростно от две страни, втора изфуча едно „Кучка” в телефона, прекрати разговора и се разкрещя:
–   Ама аз го обичам, що не разбирате и стига ме бихте!
–   И аз го обичам – успя най-сетне да преглътне първата.
– Аз пък не съм безразлична – сопна се третата, тя никога не би си признала какво чувства в подобна сцена, защото представите и за споделяна не чувствата бяха доста объркани от прекалено много книги, филми и театри..
–   И кво ще правим сега? – попита първата, като не забрави да нанесе още един удар на втората, един вид като застраховка срещу бъдещи провинения.
–   Престани, ма агресорке, – сопна се втората – аз може да съм проста, ама и вие не сте много умни. Направо е гениално да се състезавате коя по-бързо яде сладолед, та победителката да звънне на Камен.
–   Кой даде идеята, а? – възмути се първата.
–   А кой и се върза? – констатира третата, стана от леглото и помъкна баката с останалия сладолед към кухненския плот. – Искате ли да направя шейк?
–   Моят с ром – заяви първата.
–   А за мен с кюфтета – уточни втората.
–   Добре – съгласи се третата.
Напълни една висока чаша с ром и артистично постави съвсем малка топка сладолед да плува в алкохола. Извади една тенджера кюфтета от хладилника и мацна най-горните с малко сладолед.
–   Не се скръндзосвай – развика се втората – сложи колкото трябва!
Третата покри кюфтетата със сладолед и понеже той свърши – направи си чай.
Малко пострадала след боя, малко тъжна от липсата на Камен и съвсем леко объркана, Спаска седеше на едно високо столче до кухненския плот, първата елегантно отпиваше със сламка от шейка си, втората яростно бучеше с вилица кюфтетата, скрити под сладоледа и ги метваше бързо в устата си, броейки улова си между примляскванията, а третата кротко сърбаше чай и се опитваше да си спомни едно древно стихотворение за тъгата от раздялата с любимия. Точно когато в паметта и изплуваха първите му думи, телефонът звънна с мелодия от Burn на Deep Purple, запазена за обажданията на Камен.
Спаска вдигна по навик телефона и по навик и трите поздравиха
–   Здрастиииииииии! – от първата.
–   Драааааааааастии! – от втората.
–   Здравей! – от третата.
Отсреща се чу гневен и писклив женски глас
–   Ти кого нарича кучка, а? Азь тиеб само да намиери и щие ти направи живот чьорний.
–   Това трябва да е новата – констатира първата.
–   Васлиса, Василиса. – закима втората – Трета, заеми се с нея, моля те, ти можеш да побъркаш и съвсем нормален, а тая явно вече леко се е фитнала и виж само как миечи.
Третата прочисти гърло и с отсечен и делови тон занарежда.
–   Добър ден, Вие сте се свързали с телефонния секретар на Спаска, ако желаете да оставите съобщение – моля натиснете 1, ако желаете да се запишете на езиков курс по правоговор – моля натиснете 2, ако Вие сте Василиса Прекрасна – моля кажете „аз съм овца”!
–   Аз съм овца – прозвуча от слушалката, но веднага след това, Василиса де усети и се развика.- Аз не овца, ти грозна ламя, аз знае всичко за теб.
–   А ти безмозъчна – развика се първата, превивайки се от смях.
–   А ти тоже грозна ламя – констатира Василиса.
–   Баси тъпата Василиса – включи се и втората.
–   Да, Василиса, Василиса – потвърди Василиса.
Третата затвори телефона и го шетна на масата.
–   Не е истина. – хвана се за главата тя – Как е възможно Камен да се върже с тая! И как е възможно ние да се занимаваме с нея.
–   Е, тя се обади – напомни втората.
–  Не, ти се обади, а тя ти върна обаждането – отрече твърдението и третата.
–   А ти и каза, че е овца – напомни първата.
–   Да, – съгласи се третата – трябва ли да и се извиня?
–   Не – отвърнаха в един глас първата и втората.
–   Добре, а дали да не звъннем на Камен?
–   Ще ти вдигне Василиса – напомни първата.
–   Да му пуснем мейл – предложи третата.
– Само ти си по писането – напомни втората – кой знае какви ще ги съчиниш. Що просто не се срещнем с него?
–   Втора, ти си адски умна – забеляза първата.
–   От кюфтетата е – обясни втората.
–  И как ще го намерим? – включи се третата –А и щом Василиса му е взела телефона, вероятно и тя ще е някъде край него.
–   Ще го гепим като е на работа. – предложи първата – Нали не мислите, че я влачи със себе си?
–   Първа, адски си умна – забеляза втората.
–   Не е от кюфтетата – намигна и първата .
Третата безучастно наблюдаваше размяната на остроумия и се чудеше каква забрадка да си сложи за срещата с Камен.

Какво се случи след това – още не съм измислила, а и е време за кафе.