Новият патрул – Сергей Лукяненко

Миналата неделя ми се наложи да поработя до към обяд и някак (без кой знае какво основание) леко ми докривя – хората се забавляват, почиват си, а аз… сама си го причинявам. Реших, че мръчкавото си настроение лесно мога да оправя с нещо леко и забавно. За Коледа един приятел ми подари двата тома на Спектър (Сергей Лукяненко) и реших да си доставя гарантирано удоволствие. Спектър не е нещо уникално, но беше забавно, приятно, разтоварващо и някъде към 10 вечерта вече бях доволна, начела се и подготвена за следващите няколко (не съвсем леки) работни дни.

Май стана твърде отнесено предисловие, но ми се щеше да Ви разкажа как ми действа този автор, преди да Ви запозная с новата му книга.

На 22 януари Сергей Лукяненко обяви на официалния си блог, че е приключил писането над поредния си роман с работно заглавие „Новият патрул”. Той пише, че романът е предаден в издателството и ориентировъчната дата на появата му в руските книжарници е март-април 2012 година.

Това съобщение не излиза случайно на моя блог. Тези дни много се изприказва за защитата на интелектуалната собственост, правата, праводържателите, интересите на корпорациите и прочие. Повече няма да се занимавам с този проблем. Предпочитам да Ви разкажа за една книга, която още не е излязла, която в България вероятно ще се появи поне след година и последно – искам да Ви разкажа за книгата, която чета на порции от доста време, по-точно от 21 декември 2010-та.

Какво – не ми ли вярвате?

Прологът започва така

„Старши сержант Дима Пастухов беше добро ченге.

Случваше се, разбира се, да възпитава изнаглели пияндета със средства, които не се предвиждаха в устава – примерно с гумена палка в зъбите. Но само при условие, че пияницата сериозно започнеше да нарушава реда или отказваше да го последва до изтрезвителното. Дима не се гнусеше от петарка, изтръскана от нерегистрирани украинци или чуреки (съжалявам – идея нямам как се превежда тая дума) – в края на краищата, ако полицейската заплата е толкова мизерна, нека нарушителите да му плащат глобата лично. Той нямаше нищо против, когато в заведенията от неговия район вместо чаша вода му наливаха коняк, а на стотачката му връщаха хиляда рубли ресто.”

Повече няма да превеждам – четенето е лесно, но като се замисля как да го кажа на български и ми се разваля кефа. Важното е, че историята на патрулите продължава, минало е известно време, нещата леко са се променили, случва се в наши дни и …

Неее, ще си трая. Нали знаете, че не разказвам сюжети.

Интересна е – това Ви стига.  Добре де, ето Ви още трошички.

По молба на израелски приятели на Лукяненко, един еврейски боен маг се казва Марк Емануилович Жермензон. Вие кога за последен път предложихте на любимия си автор как да се казва някой негов герой?

В една от новите глави Гесар кара стара волга. Да, ама феновете се развикаха – БМВ трябва да е, защото във втората книга беше иначе. А да не ви разправям какви дебати предизвика мъхът, който се появи на втори слой, където не му е мястото.  Лукяненко споделяше и слушаше. И естествено се кефеше. За него това беше тест на бета версията. Коментарите често бяха над 100.

Предполагам, че вече сте разбрали. Да – Лукяненко буквално създаваше поредния си роман пред очите на своите почитатели. Това се случваше ето тук.   Как мислите – ще си купят ли те новата му книга?

Аз при всички случаи мисля да си я взема, след известно време (уви), когато се появи на българския пазар на руски или български. Хич не обичам да чакам, но (надявам се) вероятно скоро ще имам удоволствието да си я купя и да я прочета, за да видя какво е останало и какво е било леко променено.

Написах това, защото вярвам, че има хиляди начини да защитиш творението си от посегателство, но най-добрият (според мен) е с талант, собствен стил, човещина и добронамереност към всички, които биха се заинтересували от него, всичко останало е суета и позьорщина и един от моите любими автори не само, че го е разбрал, но и успешно го прилага.

На търпеливите и смелите: Приятно четене ;)

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

11 коментара по Новият патрул – Сергей Лукяненко

  1. lammoth каза:

    На снимката в уикипедията Лукяненко прилича на Сталин :P

  2. Зори каза:

    @lammoth
    Лукяненко е сладкиш с чудесно чувство за хумор и определено няма нищо общо със Сталин, драко такава :P
    А видя ли, как Зотов се гаври с температурата в Москва?

  3. lammoth каза:

    Не, я разкажи :) Аз руски не знам :/

    Ама Лукяненко си прилича на Сталин :P
    http://img12.nnm.ru/8/4/f/0/a/d053192e59d8941cd18928db864.jpg

  4. зори каза:

    (со скучающим видом) О, слыхал я тут, что в Москве морозы аж – 25, и будут – 30. Ужасно вообще. Как я вас понимаю…у нас в Гонконге тоже холод ну просто собачий. Слыханное ли дело – в феврале хожу в футболке, а сверху легкая рубашка накинута? Старожилы гонконгские тоже кутаются в футболки, сетуют и жалуются – дескать, давно уже таких холодов не помним, прогневались боги за неправедное поведение.

    (логично) Прочитав это, вы, разумеется, захотите меня убить. Но я специально далеко уехал:)
    (със скучаещ вид) О, подочух аз тука, че в Москва било -25, а щяло да стане и -30. Ужас. Как само ви разбирам… при нас в Хонконг също е кучешки студ. Къде сте чували – през февруари да се ходи по тениска и върху нея и риза да има? Кореняците в Хонконг също се увиват в тениски, чудят се и се оплакват – казват: „от много време не помним такива студове, явно сме разгневили боговете с неправедно поведение“
    (логично) Прочитайки това, Вие (естествено) ще поискате да ме убиете. Но аз съм далеко :)))

  5. San Antonio каза:

    @Зори
    Все пак има и руски електронни книжарници, нали ;)

    @lammoth
    аз бих използвал „къде сте виждали (през февруари да се ходи по тениска …)“ вместо „къде сте чували …“. но и аз руски не знам, та май ще е най-добре филолозите (хм, или пък философите :D) да поставят експертизата (или диагнозата, но пък тогава трябва да чакаме онези с белите престилки ;))

  6. San Antonio каза:

    @San Antonio
    Да, пак недоглеждане от моя страна – опита за превод от руски не е на lammoth, а на зори, така че извинения за несправедливо набедения ;(

    и още един камък в градината на преводача – „далеч“ е филологично по-издържано от „далеко“, освен това авторът изрично споменава, че е заминал надалеч :P

  7. Зори каза:

    @San Antonio
    О-хо, сър Тони дърпа опашки ;)
    Да – има електронни книжарници и в много тежки случаи се прибягва и да тях, но представи си следната картинка: книжка, хартиена, миризмата на още нечетени страници, камина – палавите пламъчета на огъня, едва доловимия аромат на дим, чаша вино (може и коняк, а може и чай), покой и ти си четеш ли, четеш, забравил си за мониторите, в които по цял ден се взираш, пръстите ти докосват онази съвсем лека грапавина на хартията (ако не е гланцирана) и ти е едно такова… човешко. С електронните винаги имам желанието да го ударя на скоростно четене и някак кефа ми се губи ;)
    А превеждането – нали знаеш, че съм мърла – аз просто предадох в най-общ план съдържимото, хич не съм се старала да го прецизирам. Иначе казано – не чакай точно тази опашка да те захапе :P

  8. San Antonio каза:

    Аз всъщност се надявах глава да е, ама щом ще е опашка – ще го преживея. Но да продължим по темата – електроните книжарници не продават само електронни книги. Та при добро желание и по-малко мърлявщина, горната картинка (с камината, дима от пури и прочие романтизми) може и да се случи с тяхна помощ :D.

    А за превеждането – и при него важи с пълна сила сентенцията на бабата на Пони Хютхен ;)

  9. Зори каза:

    @San Antonio
    Ха-ха. Прав си – продават и хартиени книги, ама тук се сблъскваме с една друга моя слабост. Представи си следната картинка: сладкарница и дете (без абсолютно никакъв контрол), което обикаля от торта на торта и гребе с пълни шепи кремове, шоколади и захарни човечета. А сега си представи електронна сладкарница и дете, което точи лиги пред монитора. Е това са за мен електронните книжарници, прекалено много асортимент и рядко мога да заровя ръце до лактите в някоя шоколадова глазура ;) Друго си е старомодната книжарница – то е като откривателство, влизаш и все ще намериш нещо. Като се замисля – вероятно просто съм старомодна :P и ми харесва да съм такава.
    А за точното – спор няма. Но…

  10. San Antonio каза:

    Хайде сега, оправдания :D

    Или казано с две думи – нямаш извинения. Така, че очаквам накъде май-юни да докладваш за успешното придобиване на така желаната книга, verstehen?

  11. зори каза:

    @San Antonio
    Aber natürlich, Sir Tony :P

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>