За онази 1/10 от Фейсбук, която дойде

1/10 -та част.

Това е равносметката от днешния ден. Доколкото разбрах над 3000 души са заявили присъствие на днешния протест в Пловдив. Дойдоха около 400. Един поздрав за тях. За тези хора, които въпреки студа бяха пред пощата след 11.00 тази сутрин, с които заедно подскачахме, за да стоплим премръзващите си крака, за тези младежи, които смутено и през смях скандираха някои от леко странно звучащите лозунги, предлагани от организаторите. Поздравявам ги с това парче, но не песен, а откъс от книга. Поздравявам ги за това, че имаха волята и гражданската съвест да дойдат днес и да се обявят срещу Клийтовщината и проф(о/а)низма, които отново се опитват да сложат ръка върху нещо, до което човек не се докосва с длани. Поздрав за Вас – срещу това днес се изправихте! Поздрав и за всички останали, знайни и незнайни, които днес направиха същото в цялата страна и не само…

Поздравът е за всички, които не измиха съвестта си с никому ненужния лайк във Фейсбук.

Благодаря Ви!

 — Седемдесет и пет доллара? — възкликна Имп. — Само за да свирим музика?     

— Това са двайсет и пет долара регистрационна такса, двайсет процента от постъпленията и петнайсет долара доброволна задължителна годишна вноска за Пенсионния фонд — каза господин Клийт, секретар на Гилдията.     

— Но ние нямаме толкова пари!   

 Мъжът сви рамене, сякаш за да рече, че макар светът наистина да е пълен с проблеми, точно този не е негов.     

— Но сигурно ще можем да ви пллатим, когато сме поизкаралли маллко? — немощно попита Имп. — Далли не бихте моглли, ами, да ни дадете някоя и друга седмица…     

— Не мога да ви разреша да свирите, където и да било, ако не сте членове на Гилдията — отговори господин Клийт.     

— Но ние не можем да станем членове на Гилдията, докато не посвирим — каза Глод.     

— Точно така — весело каза господин Клийт. — Ха. Ха. Ха.     

Странен смях беше този, абсолютно невесел и смътно напомнящ за птичка. Много приличаше на собственика си, който беше точно това, което ще се получи, ако извлечете вкаменен генетичен материал от нещо в кехлибар и после го облечете в костюм.     Лорд Ветинари поощряваше разрастването на Гилдиите. Те бяха големите колела, които задвижваха механизма на един добре организиран град. Капка масло тук… прът, пъхнат там, разбира се… и в общи линии всичко вървеше добре.     И даваше плодове, по същия начин, както от торовете се раждат червеи — плодове като господин Клийт. Той не беше лош човек, според стандартните определения; по същия начин, по който разнасящият чума плъх не е — от безпристрастна гледна точка — лошо животно.     

Господин Клийт се трудеше здраво в името на събратята си. Беше отдал живота си на това. Защото на света съществуват много неща, които трябва да бъдат свършени, а хората не искат да се занимават с тях, затова са признателни на господин Клийт, че ги върши вместо тях. Да следи регистрите, например. Да се грижи списъците с членовете да са винаги поддържани. Да подрежда. Да организира.     Поработи здраво за Гилдията на Крадците, макар че никога не крадеше, поне не в обичайно влагания смисъл. После се освободи едно доста по-високопоставено място в Гилдията на Глупаците, а господин Клийт не беше глупак. И най-накрая пое секретарската работа на Музикантите.     

Технически погледнато, редно беше да е музикант. Така че, купи си гребен и хартия. Дотогава Гилдията я бяха ръководили истински музиканти и следователно списъкът на членовете никакъв го нямаше, а почти никой не беше плащал никакви такси напоследък, така че Организацията дължеше няколко хиляди долара на трола Хризопрас при течаща наказателна лихва, даже нямаше нужда да го проверява.     Когато господин Клийт отвори първата от занемарените счетоводни книги и се вгледа в неорганизираната бъркотия, обзе го дълбоко и чудно усещане. От този момент нататък, никога не погледна назад. Беше прекарал много време да гледа все надолу. И макар че Гилдията си имаше президент и съвет, тя също така си имаше и господин Клийт, който отчиташе протоколите, грижеше се нещата да вървят гладко и много тихичко си се усмихваше сам на себе си. Странен, но много успокояващ е фактът, че винаги когато хората отхвърлят игото на тираните и тръгнат да се самоуправляват, точно тогава като гъба след дъжд пониква и някой господин Клийт.     

Ха. Ха. Ха. Господин Клийт се смееше на разни неща в обратна пропорционалност на действителния хумор в ситуацията.     

— Но това са глупости!     

— Добре дошли в чудния свят на икономиката на Гилдията — каза господин Клийт. — Ха. Ха. Ха.     

— Ами какво ще стане, ако свирим, без да сме в Гиллдията? — попита Имп. — Ще ни конфискувате лли инструментите?     

— Като начало — отвърна президентът. — А после, един вид ви ги връщаме. Ха. Ха. Ха. Случайно… ти да не си елф?

Откъсът е от  ”Музика на душата”на  Тери Пратчет, Вузев, 1997

Публикувано в Гост също рече. Постоянна връзка.

12 коментара по За онази 1/10 от Фейсбук, която дойде

  1. Виктор каза:

    В София нямаше нужда от подскачане, понеже повечето народ, включително аз, си тръгнахме от НДК и си вървяхме до парламента. Когато човек върви, по-трудно му
    става студено. Пък и подскачанията не отиват някак на 47-годишен като мене. С една дума, препоръчвам шествия.

  2. траяна каза:

    Поздравления!

  3. Кръстю каза:

    „…здрава идея, мисъл и чувство, ето така се създава изкуство!“ Т. Колев Ха? Ха?Ха! 🙂

  4. gost каза:

    @Виктор
    Здравей, Виктор, и добре дошъл! И ние шествахме, тъй както се полага, но преди да тръгнем, трябваше да се съберем. Двадесет минути преди 11 пред пощата имаше 7 човека и още няколко журналиста. В 11 бяха вече към 20-30 човека. Наложи се да изчакаме още, докато не дойдоха към 150-200 и тогава шествието потегли. Краката ни се стоплиха, но пък ни измръзнаха пръстите от държенето на плакатите. 🙂

    @траяна
    Благодаря! 🙂

    @Кръстю
    Кръстю, мисля, че е бил напълно прав. 🙂

  5. presly каза:

    🙂 Пловдив? Пак много народ се е събрал като знам какви са фейсбук маниерите и морал.

  6. зори каза:

    @presly
    Да, Presly, Гост е от Филибето, но майни раздава само на заслужилите 😉

  7. presly каза:

    @зори
    Хич не се и съмнявам в това. 😀 😉

  8. gost каза:

    Пресли, Пловдив.
    А иначе не обвинявам Фейсбук за поведението на потребителите му. Някои живеят там, други само работят. 🙂 Разликата се видя вчера. За много хора се оказва трудно да се държат по начина, който заявяват на думи.

  9. presly каза:

    @gost
    Гост, фейса го правят хората, както и целия нет, той е посредник, който просто опростява демонстрирането на нещо… Иначе Пловдив ми е любимия град, точно заради хората и въобще… цялата атмосфера. 🙂

  10. gost каза:

    @presly
    И на мен ми е любимият! 😉 Но пък той си е мой и смятам да му опявам колкото е нужно, за да го направя още по-хубав. 🙂

  11. Антон каза:

    Някой беше написал, че всъщност е нормално около една десета от хората, записали се за някой ивент във фейсбук, да присъстват в действителност. Явно такава е статистиката. Така че не е толкова обезпокоявщ процента на присъстващите. 🙂 По-тревожна ми е самата бройка. За град като Пловдив 400 – 500 човека са малко.

    В София поне се събрахме доволно количество и най-хубавото е, че мина без някакви простотии и вандалства. Обикновено все има една малка групичка, дето се правят на тарикати в тълпата, но тоя път нямаше проблеми.

    Поздрави 🙂

  12. gost каза:

    Здравей, Антон! 🙂
    Може и да е нормално според статистиката, но аз винаги съм смятал, че хората не сме длъжни да се примиряваме с това само защото тя казва така – в края на краищата не сме толкова елементарни частици, надявам се.
    Самата бройка не ме тревожи толкова много. Сещам се за поне пет причини, поради които в София да се съберат повече хора. Не ме правят щастлив, но все пак ги разбирам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *