Опит номер гугол и едно

Когато станцията се разгърна до пълните си размери и хората най-сетне престанаха да се съобразяват с пътните правилници за живеене, два от десетте биосферни модула бяха изпратени в двата края на долината. Според началникът на експедицията и един беше напълно достатъчен, но биолозите му извадиха душата и той предпочете да им даде втората биосфера, пък и така щяха да имат далеч по-малко ресурси за най-опасната си крайна спирка, а това го устройваше, даже си мислеше да им предложи да пратят и още един, но точно тогава започнаха неприятностите.

Първите съобщения бяха почти предвидими. Засичали странни форми на живот. После пристигна съобщението, че край биосферата има хора, а после докладваха, че са се били с демони – лекарите в станцията обявиха тревога първа степен и от рутинно, проучването се превърна в спасителна операция.

Спасителите откриха мъртви всички изследователи. Липсваше само малко лудичката Мари, която от няколко години беше на лекарства и терапията до известна степен тушираше налудничавите и фантазии за демони и ангели, разхождащи се в кораба.

***

От просторната тераса се откриваше гледка към долината, пътят се виеше, изровен от стъпките на хилядите преди нея, но може би тя беше съвсем малко по-различна от всички тях. Може би щеше да успее. Той отпи съвсем малка глътка чай и се вгледа в нея. Нямаше нужда от специална техника, за да разпознае демоните, които я съпровождаха. Тя вървеше спокойно и някак самоуверено към портата. Изглежда разговаряше със спътниците си.

Ако премине, всичко щеше да свърши. Щяха да са намерили праведникът, който баща му култивираше от десет хилядолетия, на десетки светове, сред стотици култури. Тогава баща му щеше да остави всичко на това същество и щеше да си потърси друг формат на реалити, с което да забавлява аудиторията. Но портата се оказа твърде тежка задача.

***

Беше тъжно. Тя почти успя, Почти разбра. Беше толкова близо.

Е, той можеше да чака.

Беше чакал толкова дълго. Но животът продължаваше.

Цялото време на света беше Негово.

Само се чудеше има ли смисъл да докарва опитите до гуголплекс или просто беше време да си създаде нов свят и да зареже бащиния си.

Попълни формулярите за днешния опит – счетоводителката и икономката на баща му беше голяма досада. Щеше да си има неприятности, ако забрави и най-малката подробност. Прибра досието в папка. Лепна едно жълто листче върху нея и надраска „Смърт, взимам си почивен ден, Мишо да ме замести. Слизам до земята – искам да проверя нещо. И.”

Публикувано в Залъгалки. Постоянна връзка.

8 коментара по Опит номер гугол и едно

  1. midnight каза:

    слушай, крайно време е да почнеш да издаваш това, което пишеш. направо е срамота, че не те четат 20 пъти повече хора (колкото горе-долу са извъобще четящите в България).

  2. deni4ero каза:

    и аз като миднайт, въпреки че си знам как яко ще ни отвееш …
    @midnight, що не спретнем един протест срещу тръшкането на Зори да се издава? Аз почти ще обещая да измисля некъв лозунг, а ти ще го изгорафисаш … а после ще пием, кой квото иска …

  3. Зори каза:

    @midnight

    @deni4ero

    😛
    Дами, аре да си говорим за мъже, за бира, за шоколад или за нещо по-интересно!

  4. gost каза:

    @Зори
    И ти за кое по-точно предполагаш, че е по-интересно от бирата или пък от шоколада? 😛

  5. deni4ero каза:

    Зо, не знам до колко разбираш от шоколади, ама да знаеш, че от Нутела по-яка няма! Нещо като винкело за перничанин, иначе то не пречи аз пак да си попея ‘Зори в издателството отиде, в издателството още свитък занесе. Таен, майно льо, секретен …’ и т.н.
    Брей, Гост, яко настъпваш 🙂

  6. gost каза:

    @deni4ero
    Лю, мернах опашка и дръпнах. 😉 При мен това е генетично заложен рефлекс: опашка =дръпване. Някой ден ще сбъркам и наместо опашка ще се окаже, че съм дръпнал нещо друго и ще си го отнеса, но дотогава има време. 😛
    А твоето пристрастие към Нутелата оставя всичкия останал шоколад за мен. 😛

  7. deni4ero каза:

    Докато имам нутела си в относително спокойствие, да 🙂

  8. midnight каза:

    @Зори
    слушай, Зори, МТОГО СМЕ, СИЛНИ СМЕ! накрая ние ще те издадем както е тръгнало 🙂
    само да не ни съдиш после :)))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *