***

Върна се.

Още си зъл, зъбат и разпътен, но мен няма как да измамиш.

Чаках те месеци наред, не трепна, не се смили, не повярва, че липсата ти ме подлудява. Чаках те –денем по спирките – да се заиграеш с полата ми, нощем се ослушвах да чуя как се прокрадваш през отворения за миг прозорец. Но ти, безсърдечен скитнико, другаде рошеше коси и крадеше ласки.

Дочаках те, появи се най-сетне. Още си леден, пазиш целувките на синеоката снежна кралица, галиш, както тя те е учила. Навяваш страх, вледеняваш ме. Още малко ще те почакам. Да се налудуваш. Да се сгрееш.

Не се опитвай да се правиш на страшен, мен не можеш да ме измамиш. Познавам те, знам – още утре ще се умориш да заледяваш локвите с дъха си. Ще се кротнеш за малко, за да събереш сили след дългия път, а после ще хукнеш, ще разбуташ снега по покривите, ще потрошиш зъбите от висулки на стрехите, ще подмамиш капчуците за запеят и ще раздухаш зимните облаци, за да се сипне онова пролетно синьо, разбъркано с пухкаво облачно.

Върна се, стари приятелю, чух те. Даже ми се прищя да извикам в тъмното „Ветре, добре си дошъл!”, но ти не изчака и се шмугна в съседната уличка – там обичаш да раздухваш махленските клюки с комина на дърводелеца и с едно ято гълъби.

Добре, ще почакам още малко. Но после – обещай да се разходим както ние си знаем! Обещай да скачаме в локвите, пълни с недоволни бивши снежинки, загубили девствено-бялото си след докосването ти!  Обещай да газим в калта, от която мирише на пролет! Обещай да се закачаме с камбанките на кокичетата и да целуваме огнени минзухари, любопитно подали се сред ланшната шума!

Обещай, разбойнико!

Ако знаеш как само те чаках…

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

2 коментара по ***

  1. Кръстю каза:

    … развигоре 🙂

  2. зори каза:

    @Кръстю
    Още не е Развигор, ама ще стане 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *