Харлемският герой

Оригиналът може да бъде открит тук.

Обърнете внимание, че става дума за Холандия,

а не за Ню Йорк.

Някога в Харлем живяло едно момче със светли коси и кротък нрав. То било красиво като ангел и сладко и пухкаво като козунак. Козунак, който ти се иска да изядеш и да си оближеш пръстите. А щом имало възможност, намира се и кой да я осъществи. Момченцето го наричало Вълчо. Наричало го така, защото бил космат навсякъде, а и защото му бил показал кучешката поза. Разбира се, ще кажете, че е било по-подходящо да му вика Кучо, но Кучо вече се наричало любимото кученце на малкото момченце, върху което то упражнявало наученото от Вълчо.
Един ден, когато бащата на момченцето бил дневна смяна и тръгнал за шлюзовете, които нощем му изработвали основната част от доходите (бащата имал навика тогава да пропуска разни бързащи търговци, на които не им било останало време да минат и през митницата), та в един такъв ден, малкото момченце измолило от майка си да закара кошница сладки на един сляп старец, който живеел извън града, от другата страна на дигата. Майката благосклонно разрешила и отишла да прекопае конопените си насаждения.
Щом получило мечтаното разрешение, момченцето радостно напълнило кошницата, взело любимият си червен каскет и гонено по петите от любимеца си Кучо полетяло към нуждаещия се старец. Когато двамата пристигнали в къщичката на стареца, те влетели вътре с радостен лай от страна на кучето и с вик от страна на момчето. Викът общо взето звучал така:
– Вълчо, тука сме!!!
Няма нужда да ви разказвам колко щастлив бил стареца и колко бил радостен от визитата на малкия си приятел. Те легнали и заедно изпразнили кошницата, донесена от момчето. Не би ми стигнало времето да разкажа по колко различни и кой от кой по-изобретателни начини измислили, за да изконсумират сладката, палачинките, меденките и другите вкусотии, които била приготвила майката на момченцето. Само ще кажа, че успели да привършат всичко едва в късния следобед, когато вече било време момченцето да се прибира.
Момченцето си взело довиждане със милия старец и бързо се запътило към дома отново следвано от Кучо. Докато вървели по пътеката, двамата другари весело си подвиквали, лаели и се гонели. Изведнъж обаче Кучо побягнал към дигата и се разлаял. Момченцето веднага се затичало и какво да види!… Кучо стоял точно в подножието на насипа и лаел срещу тънка влажна ивица, която се спускала от малко по-нагоре по иначе сухия вал. Очевидно дигата поддавала и още малко да се разширял отворът, и щяло да стане наводнение, което да залее цялата област. Момченцето самоотвержено се хвърлило и запушило все още малката пробойна.
Развикало се за помощ, но никой не минавал наблизо и се наложило цяла нощ да държи фронта. Разбира се, не през цялото време си държало кутрето там. По едно време му хрумнало да накара Кучо да събере пръчки. След като попаднало на такава с подходящия диаметър, я втъкнало в пробойната и се настанило по-удобно.
Изпървом я придържало с ръце, но те отмалели. После я подпирало с гръб, но му убивала неприятно. Най-накрая седнало отгоре и възкликнало „Еврика!“, защото успяло до сутринта да изпита серия от множествени оргазми, които дори Вълчо нямал постоянството да му осигури.
На сутринта местният свещеник минавал по пътеката край дигата и чул стонове с неизвестен произход. Веднага след това дотичало куче, което започнало да го дърпа за крачола на панталона, да притичва напред-назад и да извършва всички онези действия, които верните кучета извършват, за да привлекат вниманието към бедстващите си стопани. Свещеникът не бил в особено настроение, защото цяла нощ бил давал последно причастие на вдовицата на Ханс, която била известна в околността с това, че два пъти месечно решавала да се подложи на евтаназия с оправданието, че много тъжала за починалия си съпруг, и викала свещеника, за да извърши върху нея последното причастие. След цялонощно тайнстване освобождавала свещеника и обявявала, че се била отметнала от решението си. След подобни визити свещеникът обикновено бил доста доволен, но точно днес вдовицата го изритала преди да си е приключил с тайнството, защото имала и други ангажименти. При вида на ангелоликото момченце божият служител си помислил: „Осемгодишен, а толкова запазен!“ На глас добавил:
– Момче, ще ти помогна, но ще те помоля и ти да ми помогнеш преди това.
Няколко минути по-късно свещеникът си помислил: „Запазеността е само привидна!“ След това забързал да извика помощ.
Когато хората пристигнали, те били водени от бащата на момченцето, който бил много разтревожен за най-скъпото си. Щом видял къде точно седи отрочето му, той се обърнал към хората и казал:
– Хора, няма опасност. Станала е грешка. Тука съм затрупал едни бурета, дето ми ги оставиха едни момчета като подарък. Явно някое от тях се е пропукало и момчето е скочило да го запуши, без да обърне внимание на дъха на алкохол. Вижте сега, от митниците е по-добре да не разбират за тия бурета. Предлагам да си разделите пробитото буре, а в замяна всеки от вас да се закълне, че момчето наистина е задържало водата. Така ще покрием цялата работа, а и за вас ще има по нещичко.

Публикувано в Гост също рече, шантава митология. Постоянна връзка.

7 коментара по Харлемският герой

  1. lammoth каза:

    „Осемгодишен, а толкова запазен!“ 😀 😀

    Гост, някой може да те обвини в педофилия заради изпълнението с пръчката и оргазмите 😛

    Подсети ме, че като ученици с моите приятели коментирахме, как нашите легенди са за храбри юнаци и хайдути, а за холандците – легендарен герой е момченце, което е запушило дупка в дига с пръст 😀

    много хубава и оригинална легенда си избрал 🙂

  2. gost каза:

    Ламоте, нямам нищо против да ме обявят за педофил. Искам обаче заедно с мен да обявят за такъв и Набоков.
    Интересното около този мит е, че той не е фолклорен, а създаден от една от онези викториански авторки, които са в състояние да доведат до безчувственост всеки здравомислещ човек с конска доза сантименталност. Т.е. това си е чиста проба целенасочено промиване на мозъка, а такова и при нас има. В този смисъл мисля, че издевателствата над децата, извършени чрез оригиналния мит са много по-достойни за порицание от моята пародия. 🙂

  3. lammoth каза:

    предлагам и друга версия!
    Лош трол непрекъснато тероризирал малкото градче Хаарлем, като си насочвал задните части и отделял газове. И един ден, тъкмо си насочвал оръдието, когато минало едно момче и запушило отвора с пръст. Напъвал се трола, напъвал, ъъъъ, ъъъ, и накрая гръмнал, а наоколо омазал всичко със… силикатни минерали 😛

  4. gost каза:

    Великолепна идея Ламоте! Сега само трябва да обясним защо в Холандия няма два скапани камъка, които да се намират на разстояние… а бе, изобщо да се намират. 😀
    Възможно ли е да е така, щото тролът бил от диаманти и веднага, щом гръмнал, холандците разграбили всеки остатък и го скрили, за да запазят цените на диамантите високи?

  5. lammoth каза:

    Понеже диаманти има в ЮАР, където холандските бури се разпореждали, предлагам да го вържем така:
    Тролът имал двама братя и те си живеели кротко в една кимберлитова тръба насред ЮАР, но един ден бурите дошли и разрушили братята му заради добив на диаманти. Нашият трол се разсърдил и тръгнал по следите на злосторниците за да отмъщава.
    Стигнал до Нидерландия и почнал да тероризира населението там.

    Което прави случката с пръста много несправедлива де 🙁 Виж как лошите и добрите герои се обръщат :/

  6. зори каза:

    @lammoth
    Момчета, съвместното творчество много ви се отдава.
    Тръгвахте от една дупка, а вече и диаманти фърчат като стой та гледай.

  7. gost каза:

    @lammoth
    Ламоте, в случая тролът проявява свръх реакция и изкарва нещата извън контрол. Останалото е защитна реакция на холандците. Все пак и те правят грешка в началото, та ми се струва, че кой е добър и кой – лош ще се определи на по-късен етап, когато победителят седне да опише историята. Засега холандците водят. 😉
    Следващият въпрос е: има ли този трол роднини и как ще реагират те на новината за кончината му? Ще започнат ли те война срещу Холандия или ще дарят млечните си зъби, за да финансират Нелсън Мандела?

    @зори
    Зори, лесно е. Спираш да мислиш и пускаш глуп… творческата енергия да се излее чрез теб. 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *