Таласъмски напеви #60

Случва се и моята енергия да стигне до онази чертичка, от където всичко помътнява и съобщенията, че аха-аха ще бъде изключено нещо си, заваляват върху главата ми. Случва се и да си помисля, че и без нещо си може да мина.  Даже и сама съм изключвала – ей така – защото съм решила, от инат, от прекомерна болка.

Е, после нещата лекичко се стабилизират и съобщенията за срив, спад, опасност, нещо си, постепенно се разреждат, но остава едно смътно усещане, че всичко е толкова… крехко.

А все забравям.

Публикувано в Таласъмски напеви. Постоянна връзка.

12 коментара по Таласъмски напеви #60

  1. SunnySan каза:

    О, колко я обичаммм… Плюс това създава нетрагично усещане за крехкост, нямащо нищо общо с моята обикновено истерична трактовка на крехкостта. Сега хубаво ще си я послушам и ще си припомня…. Благодаря 😉

  2. Зори каза:

    @SunnySan
    то тая рубрика е посветена на теб – аз би трябвало да благодаря 😛

  3. Miles Naismith каза:

    Това би трябвало да помогне 😉

    Може вече да ви е познато, но помага в такива случаи – дълбоко в космоса, сам, с изчерпани енергийни източници 😀

  4. зори каза:

    @Miles Naismith
    Благодаря, милорд Нейсмит. Разбрах, че вчера сте били на лов. Нещо интересно попадна ли Ви?

  5. Miles Naismith каза:

    Милорд Нейсмит?! Сигурна ли сте? Някой да няма нужда от опресняване на спомените 😉

    А вас защо ви нямаше вчера? Вече е топло, коляното трябва да е оздравяло? Чист мързел или неотложни дела 😀

    Иначе – нищо интересно. И не съм сигурен дали вчера ще бъде отбелязан по подобаващ начин :/

    btw казват, че и това помагало да намериш себе си. Дано SunnySan го възприеме 🙄

  6. зори каза:

    @Miles Naismith
    Не хапете, лорд Дракуляк, обещах да съм кротка тия дни, не ми дърпайте опашката 😛
    Тази седмица изпълнявах две длъжности – в почивните дни върших собствените си задължения, които бях позатлачила – приключих преди час. Коляното не е в прекрасна форма, но вече щъкам и ми иде да скачам от кеф. А отбелязването – все някой се е постарал 😉
    Съни Сан беше в нелюбимия Ви скайп – отърчавам да и покажа Вашето предложение.

  7. Зори каза:

    @Miles Naismith
    Убедена съм, че Ви е до болка познат – просто се присетих за него
    Днес цял ден слушам Вahar и преди малко реших да мина на нещо по- 😉

  8. SunnySan каза:

    О, второто предложение (Gaia – Kasbah) е страшно живо и вълнуващо, благодаря много, Miles Naismith. 😉 Първото го асоциирам с един тип медитативност, до който не съм стигнала и не знам дали ще – в този живот… 🙂

  9. SunnySan каза:

    @ Зори

    Пък за Brahem още не съм ти благодарила подобаващо и достатъчно, но напоследък рядко търся музика, по-скоро добри хора ми я показват. 😉 Ето нещо, показано от другарчe.

  10. зори каза:

    @SunnySan
    Млясни една целувка на другарчето от мен 😉

  11. Miles Naismith каза:

    @Зори
    По-скоро не – далеч съм точно от него. Определено пред него ще предпочета това или това 😉

    @SunnySan А поне опитвате ли 😀

  12. SunnySan каза:

    @ Miles Naismith

    Откровено казано – не. 😀 Накратко – вярата ми в генералните рецепти е доста разклатена, така че… опипом се опитвам да намеря моята идиосинкретична, работеща такава в огромния рецептурник. 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *