Топенето

Вдъхновено, но не пряко продължение на „Под снега“.

Отначало почти не се усещаше. Слънцето се засилваше с по зрънце всеки ден. Земята започна постепенно да се стопля. Снегът, затрупал всичко, изпървом полека, а после – по-бързо, заотстъпва педя по педя, изтънявайки.
Слънцето напичаше все по-силно и по-силно. Ледът омекна, тънки поточета разтопен сняг започнаха да се стичат в реките. Постепенно поточетата набъбнаха, наляха се с нови и нови сили, превръщаха се в порои.
Слънцето продължаваше да напича. Снегът продължаваше да отстъпва. Откриха се затрупаните дотогава покриви на най-високите сгради. След тях се показаха най-горните етажи и покривите на по-ниските постройки. Това обаче не отказваше небесното светило. То продължаваше да излива жарта си върху планетата. Под мощния му напор дори улуците не издържаха и започнаха да се топят с висулките, които се пресягаха надолу от тях.
След улуците и покривите се поддадоха, добавяйки керемиден нюанс към стичащите се потоци. Увлечени от ентусиазма на предшествениците си и мазилките започнаха да напускат стените, към които бяха стоели прилепени досега. От пастелните им цветове реките започнаха последователно да променят цвета си от син на жълт, от жълт на зелен, от зелен на оранжев, от оранжев на червен, от червен на лилав и отново на син. Едни след други започнаха да се разтапят стените, основите, вещите, пътищата, колите и найлоновите торбички. Всички те добавяха по свой неповторим нюанс в палитрата на оттичащите се води, придавайки им разцветки, невиждани досега в нито една дъга.
Тази пъстра вълна се спусна към морето, променяйки се ежесекундно като вълшебната река от приказката за дъщерята на дърваря. Сред малкото оцелели хора обаче не се намериха смелчаци, които да се гмурнат в бурното течение, за да разберат какви съкровища могат да извадят от него.
Когато всичко беше разтопено и вече нямаше нищо за отмиване, хората откриха, че се намират в свят, който много бързо вече ги беше забравил напълно. Налагаше им се да започнат наново.

Публикувано в Гост също рече. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *