Грейпфрут

Никак, ама никак не обичаше да пазарува. То и реално погледнато – пазаруването си е женска работа. Докато беше жива майка му, Емчо само и връчваше парите и не се грижеше за нищо, ама след смъртта и всичко се стовари на неговите рамене. Че от къде може да знае той какво му харесва. С това майка му винаги се беше занимавала. Тя го обличаше, тя го обуваше. Добре че два гардероба му беше напълнила – поне дрехите не ги мислеше, ама с яденето голям проблем стана.

Влезе Емчо вечер след работа в магазина и като застане пред някой щанд, гледа, гледа, чуди се какво да избере и най-накрая като се разпазарува.

–   Я ми дай тая плешка, я и тия пържолки, резни ми врат към кило, сложи две кила кайма!

А продавачките, тяхната мама, като че го надушват и като му занареждат:

–   А от дреболиите искате ли господине?

–   Сложи! – отговаря ошашавен Емчо, въпреки че идея няма как се готвят

И продавачката слага и хич даже не пита колко, а после Емчо се прибере в празния апартамент. Позавърти се малко и почне да готви. И понеже друго не знае как – всичко влиза във фритюрника. Днеска пържено, утре пържено – Емчо започна да понаддава, а и кръвното му заигра – страшна работа. В началото не беше кой знае какво. Като седне на седалката на автобуса, преди да го подкара цял ден по софийските улици, той просто разкопчаваше стягащото го копче и нямаше ядове. Да, ама започна да не може да го закопчава сутрин преди работа. Откри в гардероба си два анцуга и за известно време това му свърши работа, ама почнаха големи неудобства, щото диспечерките всичко виждат и като оси на мед – веднага се заеха да го одумват, че се е запуснал, че на нищо не прилича, че с това шкембе никоя няма да го вземе.

Стегна се Емчо и се зае да отслабне. Спря да пържи. Започна да си купува готвено, даже бандитката с водчица след работа отказа. Заживя правилно и пълноценно. В супера се отбиваше само за хляб и мляко, а в някои ден даже и нещо за салатка си купуваше, ама от това голям ефект не се усети. В панталоните все така не влизаше, анцузите се поскъсаха и той се принуди да си купи нови, а диспечерките продължиха да го овикват, че на дроб се е направил. С времето фритюрника пак започна да влиза в употреба, а продавчките в супера вече знаеха какво ще поръча и директно му подаваха пликовете.

Две години след смъртта на майка си, Емчо за малко не я последва. Още от сутринта кръвното му не беше читаво. Една тъпа болка тупкаше в слепоочията му. Говедата се блъскаха в автобуса и си крещяха едно на друго. Улиците бяха кишави и непочистени. Разни пишлемета със скъпи коли се удряха едно в друго и задръстваха движението. Оказа се, че спирачките не държат. Припоти се няколко пъти още преди да е стигнал до средата на линията. Псуваше и въртеше волана, удряше с бяс бутоните за затваряне на вратите и потегляше без да го е еня дали виси някой от втората врата или се влачи нещо от третата. Точно се нахака в задръстването на канала и пред очите му започнаха да просветват звездички. На стадиона вече всичко блестеше, а на НДК изведнъж и пътя и волана изчезнаха зад една лъскава и туптяща пелена, която бавно започна да се оцветява в мораво.

Емчо яко се уплаши. Успя да се добере до спирката. Изрина всичките говеда от автобуса с обявата, че спирачките не работят. Обади се на аварийния и легна върху волана.

Тоя час чакане не си го спомняше добре. Ама щом го изтеглиха до сервиза, Емчо мина през шефа и си взе една седмица отпуска. Началника посмърдя, ама нямаше къде да ходи – подписа. Следващата спирка беше при докторицата, а тя още от вратата му се развика. Очите му били пълни с кръв, Я как се потял, какви били тия тлъстини, как не го било срам.

За срам – не го беше, ама яката се беше уплашил, та всички хапчета си накупи и даже пак реши да почне да пази диета и тук Емчо откри чудодейната сила на грейпфрута.

Тя седеше до щанда с плодовете и бавно и съсредоточено ги оглеждаше. Избра си един жълт грейпфрут, вдигна го на нивото на очите си, завъртя го от всички страни, помириса га и го остави. Последва го втори, трети, пети. Най-сетне избра два и ги сложи в плика. Емчо моментално и лепна едно „патица”, но сякаш това избиране се оказа заразно и той за пръв път от години откри, че нещата не са едни и същи. Ето – тоя грейпфрут на върха на купчината беше много голям, но по кората му имаше петна и тук там се усещаше, че е набита. Няколко бяха воззелени, имаше твърде малки, твърде мазни, твърде меки. След час Емчо успя да избере пет почти идеални, после се усети, че тоя плод е твърде горчив и купи  само два.

Като се прибра ги изстиска и пи сока цяла вечер. Страшно беше горчиво, ама обеща на лекарката да не прекалява със захарта и мъжки си удържа на думата. От напрягане да изпие горчилката, забрави за лекарствата. Така и не ги взе, защото главата беше спряла да го боли. Чак след седмица пак си купи грейпфрут. Избира ги доста време и бая народ се изреди край него. Жената от предишния път не се появи, нищо че нарочно беше избрал да пазарува по същото време като предишния път. Видя я чак след месец. Този път избираше внимателно лук. Като я попита за сок ли го взима, тя се разсмя и му пожела хубава вечер, а след още две седмици го разпозна пред щанда със зеленчуците – Емо тъкмо бе решил да избира домати, не че много им разбираше. С грейпфрута беше друго – там Емо беше истински експерт.

Публикувано в плодизеленчук. Постоянна връзка.

6 коментара по Грейпфрут

  1. deni4ero каза:

    Еййй … опасна си …

  2. traiana каза:

    Искам продължение, почти го предвкусвам:)

  3. Зори каза:

    @traiana
    Не, няма продължение.
    В тази поредица всички разкази са максимално кратки и всеки читател може сам да си измисли своя край.
    Струва ми се, че най-добре се получават именно тези, които позволяват множество от вероятни посоки на развитие. 😉

  4. SunnySan каза:

    Ех, най-после, отдавна чакам някой от тази серия ;). Хубава липса на завършек също, на мен ми хрумнаха ред ведри мисли в главата, благодаря! 😉

  5. зори каза:

    @SunnySan
    Колко свежест смяташ, че ще докарам, ако се пробвам върху темата за лимона 😛

  6. SunnySan каза:

    @ Зори

    Идея си нямам, при теб нищо не е такова, както изглежда, и сюжетите са далеч от класически, от което пък аз доволно потривам ръце, така или иначе. 😀 Да чакаме лимонен разказ тогава, ммм…. 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *