Пъстрооката

 

 

„Сивооко чудовище” ме наричаше в писмата си и

разказваше колко са сиви дните му без мен –

в замяна изпращаше шарени картички.

Даже последната – за сбогом –

и тя бе пъстра като полски букет.

Днес едва ли си спомня цвета на очите ми.

 

„Синеоката кучка” ме кръсти майка му.

Казваше, че очите ми са неверни.

Учеше го как да ги разплаква.

На прага с усмивка пожела

да избелеят зениците ми.

Навярно още се боят от тях.

 

„Зеленооката вещица” – така ме представяше

на приятелите, а бързите си свалки

плашеше с моя гняв и те му се връзваха.

Дори държеше снимката ми на бюрото си,

за да свикнел с тежестта на погледа ми.

Коя ли сега го гледа по същия начин?

 

Глупаво е,

но още си вярвам,

че  някой просто така

ще потъне завинаги

във смеха на очите ми –

пъстрите.

 

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

7 коментара по Пъстрооката

  1. traiana каза:

    Много хубаво, хареса ми рано-рано:)И свекито много точно е описана/те е описала:)
    Хубав ден от мен!

  2. midnight каза:

    Зори и поезията ти върви :))
    може ли Спаска да участва в рецитал с твои стихове? :))

  3. Зори каза:

    @traiana
    Може и да съм кучка, ама не само и по-добре да не става ясно какво друго.

    @midnight
    Не вярвам, че ще и разреша 😛

  4. SunnySan каза:

    Приказно е!!! Няма какво повече да добавя, не искам да си разводнявам цялото… това с обикновени изречения! 😉

  5. deni4ero каза:

    на мене ми дойде тежко

  6. Pingback: Ако аз съм наред, и светът ще е добре « Панаира на Vira

  7. traiana каза:

    Честита Баба Марта!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *