Лимонът

На едно лимонено вдъхновение 😛

Градинката не беше голяма, а и фонтаните с фръцлата по средата съвсем стесняваха мястото. Но пък иначе позицията беше идеална. Толкова народ се изнизваше край странния им квартет, че беше напълно достатъчно да се посвири пет-шест, за да се изкарат добри пари. Е, нямаше за обилна вечеря, но всеки един от четиримата занасяше на гладната си и по цигански многобройна, челяд достатъчно хляб и нещо отгоре. И всичко си течеше гладко и като по ноти, които нашите герои хич и не разбираха и си перкаха всичко по слух, докато не се появиха тримата дългокоси китаристи и не окупираха отсрещната страна на фонтана. С мирната и романтична градинка, в която се лееше ромски джаз, окончателно се приключи. Китарите – кога по-успешно, кога не съвсем – успяваха да надсвирят ромския квартет, а когато нещата бяха на кантар – публиката се разделяше и парите не стигаха.

Точно в един такъв (жалък откъм приходи) ден, нашите герои издържаха първата си победа, при това в изключително неравна битка и именно тя позволи по-сетнешното им оцеляване и обогатяване на артистичния репертоар.

Естествено – военните действия започнаха китаристите.Едно кльощаво и длъгнесто пишлеме, към двадесетте, облечено с кожени панталони и доста протрито рокерско яке извади от калъфа първо китарата си, а после един лимон. Явно беше чувало лафа за лимона, от който свирещите на духови инструменти почваха да точат лиги и свирнята им отиваше по дяволите. Пишлемето демонстративно се настани точно срещу оркестъра. Буквално седна на алеята, така че на хората им се налагаше да го заобикалят. Това обаче не попречи на пъклените му планове. Той извади парче вестник, разстла го върху китарата, обратно прибрана в калъфа си и превърнала се в сравнително удобна полева масичка, наряза на тънки парченца лимона и започна бавно да го яде пред очите на свирещите музиканти.

Естествено – последва бурно слюноотделяне от страна на дребничкия Мони, който свиреше на тромпет и тук започна големия купон. Мони точеше лиги и пълнеше инструмента, но не се предаваше. Неговите колеги не само, че му съчувстваха, но и съвсем откровено започнаха да го нахъсват, а пишлемето продължаваше бавно да си яде лимона и да прави шоуто на минаващите. Самите минаващи скоро започнаха да се спират, а към средата на лимона се появиха и първите добри души, които от съчувствие към страданията на тромпетиста, пуснаха в металното канче, кой два, кой цели пет лева.

Мони се давеше в слюнка, но геройски продължаваше да свири. Пишлемето ядеше последни кръгчета от лимона, но явно го правеше вече само от проклетия, защото за всички беше ясно, че пъкления му план не сработи, а ромския оркестър свиреше, та чак ушите им пукаха. Едно задавено Bésame, bésame muchoооооо, се хлъзгаше по стените на олигавения тромпет и пълнеше душите на зяпачите, очите им грееха, а Мони геройски удържаше битката с пъклената лимонова агресия.

Когато последното парченце потъна в устата на китаристчето, тълпата сякаш се завърна от транса на преживяното откровение и хората бавно започнаха да се разотиват, но находчивия ръководител на оркестъра вече бе взел всички мерки да запази и увеличи активите от спечелената битка.

Час след случката, в тихата пролетна привечер на градинката, точно пред оркестъра, на същото място, където бе седяло китаристчето, се настани по-малкия брат на Мони и с бавни и тържествени движения се зае първо да реже, а после и да яде лимон. Хората пак започнаха да се трупат. Мони обилно точеше лиги, а китаристчетата отчаяно запрашиха към подлеза на ректората.

Лимонът се оказа адски полезен плод.

Публикувано в плодизеленчук. Постоянна връзка.

4 коментара по Лимонът

  1. deni4ero каза:

    😆

    а това ‘в тихата пролетна вечер’ как ме грабна …

  2. traiana каза:

    Хахаа, супер! Чак аз заточих лиги:)

  3. SunnySan каза:

    😀 Страшни обрати, страшно чудо! Аз доволен. 😀 (Аз пък мнооого отдавна не съм попадала на джаз в градинката, ама ей сега като се запролети… ;))

  4. зори каза:

    @SunnySan
    Миналата събота бяха там – с Вени минахме край тях на път за книжарницата и той пусна няколко коментара в стил… Той е виновен, че ми влязоха в главата, а ти че излязоха от там по този начин 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *