***

Има нощи, пълни с разруха, след тях пътищата се оказват прекъснати или безвъзвратно затворени, мечтите се сгромолясват с отскубнати криле, а надеждите изведнъж остаряват, сбръчкват се и погрозняват.

Преди началото и след края болката и неверието се съюзяват за издаването на присъда,  чието привеждане в сила се делегира на бедния разум. А той се е свил в тъмното и отказва да разбере, че нищо няма смисъл.

Просто утре ще започне нов ден. Ще има нов път и нов опит за бягство.

Публикувано в объркани приказки. Постоянна връзка.

5 коментара по ***

  1. Гери каза:

    Новият ден и неговото сигурно появяване винаги е живителна глътка. И не е бягство, а завръщане… при себе си.

    Ахма си една пъстра мартенка и ти! Гуш! :***

  2. lammoth каза:

    утрото е по-мъдро от нощта 🙂 всяко утро е нова глътка надежда :р
    но пък нощта е по-палава от утринта 😉

  3. gost каза:

    Поздрав, защото… ама го дай малко по-весело, щото все пак, когато човек сутрин си стане от ковчега, иска да прочете нещо надъхващо в мрежата, а не покана да се завие презглава с капака и да не става повече. Мрън.

  4. Точка каза:

    gost, ти що си така обратно вампирясал? Праведните вампири сутрин се завиваме с капака и ставаме вечер. 😛
    Поздравът е много хубав иначе, аз пък ще оставя малко лято на Зори. 🙂

  5. gost каза:

    Щото, Точе, то и вампирясването ми едно такова, опако. Наместо аз да им смуча кръвта, те смучеха моята… 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *