Има нощи, пълни с разруха, след тях пътищата се оказват прекъснати или безвъзвратно затворени, мечтите се сгромолясват с отскубнати криле, а надеждите изведнъж остаряват, сбръчкват се и погрозняват.
Преди началото и след края болката и неверието се съюзяват за издаването на присъда, чието привеждане в сила се делегира на бедния разум. А той се е свил в тъмното и отказва да разбере, че нищо няма смисъл.
Просто утре ще започне нов ден. Ще има нов път и нов опит за бягство.
Новият ден и неговото сигурно появяване винаги е живителна глътка. И не е бягство, а завръщане… при себе си.
Ахма си една пъстра мартенка и ти! Гуш! :***
утрото е по-мъдро от нощта 🙂 всяко утро е нова глътка надежда :р
но пък нощта е по-палава от утринта 😉
Поздрав, защото… ама го дай малко по-весело, щото все пак, когато човек сутрин си стане от ковчега, иска да прочете нещо надъхващо в мрежата, а не покана да се завие презглава с капака и да не става повече. Мрън.
gost, ти що си така обратно вампирясал? Праведните вампири сутрин се завиваме с капака и ставаме вечер. 😛
Поздравът е много хубав иначе, аз пък ще оставя малко лято на Зори. 🙂
Щото, Точе, то и вампирясването ми едно такова, опако. Наместо аз да им смуча кръвта, те смучеха моята… 🙂