Гъските

Гъските са странни птици. Не, за разлика от таралежите, излитат преди да ги изриташ. Смятани са за тъпи. Изключително тъпи. Често можете да чуете израза „тъпа гъска”. Въпреки че спасяват Рим, това не променя славата им. Напротив – след спасяването на града, местните си устройват пищно угощение… с гъше за основно ястие. „Тия гъски наистина са тъпи!” мислели си римляните, докато глозгали гъшите кости. Били прави. Колко трябва да си тъп, за да те употребят двукратно, а ти да не получиш нищо? Освен ножа.

Гъските са полезни. Полезни са защото са тъпи – могат да бъдат употребени за много неща. От гъските се получават месо, мазнина, пух, перушина, а и гъши черен дроб, който е смятан за деликатес. Ако се вземе гъска от правилната порода, ако се отглежда по правилния начин, може да се получи черен дроб с маса до 800 г. Гъските достигат маса до 6 кг. За сравнение при човек тежащ 80 кг Черният дроб е около 2 кг.

Гъските са тъпи, защото позволяват да ги отглеждат правилно. Отглежданите по този начин гъски с определена маса се подлагат на угояване. Този процес се дели на два периода – подготвителен и същинско угояване.
През подготвителния период гъските се хранят със смес от царевично зърно, царевична ярма и белтъчна храна (соев шрот, месо-костно брашно).

Принудителното угояване на гъските се извършва с машинка с електромотор и с пластмасова тръба с безконечен винт в нея, който се пъха в устата на гъската в началото на хранопровода, и по този начин нагнетява царевицата.
Помещението за принудително угояване на гъски трябва да бъде прохладно, проветриво и полутъмно. Подът да бъде циментиран, с наклон и канализиран. Помещението се разделя на боксове с площ 1,5-2 м , със скаров под от летви или от телена мрежа. На предната страна разстоянието между летвите да бъде 12-14 см, за да могат гъските да се хранят и да пият вода. На дъното на поилките се поставя едър пясък (грит)

с диаметър 5-10 мм, за да могат гъските да кълват от камъчетата, които улесняват храносмилането. Височината на сградата е 60-70 см, а боксовете са повдигнати на 40-50. На 1 кв.м площ от бокса се настаняват 5-6 гъски за гушене. Работникът минава с машинката покрай боксовете и храни гъските на място. В началото на угояването гъските се хранят 2-3 пъти, в средата – 3-4 пъти и в края – по 4-5 пъти на ден.

В едно помещение не трябва да се поставят повече от 150-200 гъски, тъй като времето за хранене се удължава много, успоредно с него и безпокойството на гъските, което се отразява отрицателно на резултатите.

Всъщност гъските са интелигентни. Смятани са за едни от най-интелигентните птици. Дотолкова са интелигентни, че ако една гъска вече не е в състояние да лети с ятото, то други две гъски също се отделят от него и я придружават, докато не се възстанови или не умре. Или пък това само доказва колко са тъпи тези гъски, щом пак позволяват да бъдат употребени, без да получат нищо.

Така или иначе интелигентността не помага, когато си заврян в телено-дъсчен сандък и чакаш в близките дни да започне регулярното ти деформиране с повече храна отколкото е възможно да понесеш. Не помага освен ако някоя от дъските на клетката не е добре закована.

Тогава гъските имат шанс. Нищожен, почти несъществуващ. И все пак… дъската може да падне. Тогава гъските се измъкват от клетката, шмугват се през небрежно открехнатата врата и оставят след себе си света, в който храната пристига, без да си мръднеш пръста. Цената е твърде висока – не можеш да си мръднеш и пръста.

В близкото блато, сред калта, гъските могат да открият други като себе си.
На есен те политат. Строяват се в клиновидна формация, давайки на ВВС урок по летене и се издигат високо, високо. Толкова високо, че надминават клетките, от където са избягали, надминават дърветата, надминават всички хищници, надминават облаците, надминават планините, като често достигат до летящите метални консерви, които пренасят натъпканото вътре човешко от едно летище към друго.

В заключение може да се каже, че гъските наблюдават едни от най-красивите изгреви.

Публикувано в Гост също рече. Постоянна връзка.

15 коментара по Гъските

  1. Диана каза:

    Зори, нямам думи, само едно дълбоко разбиране.
    Честит празник!

  2. deni4ero каза:

    Гост, интересно наблюдение 🙂 Само едно не разбрах – гъските тъпи ли са 😛
    И защо не посвети едно хайку поне в тяхна чест?

  3. traiana каза:

    Честит празник!Бъди много щастлива , обичана и усмихната!

  4. troubadour каза:

    Честит ви празник, дамите, дето са коментирали….

    а инак – кат бех малък на барата (реката) у село имаше мега фраш от гъски и ги гонех, кофтито е, че те бяха по-големички и ме гонеха обратно и оттогава реших, че съм дъ лейдис ман 😛

  5. gost каза:

    Диана, ако ми позволиш да си присвоя лаврите от Зори… Мерси! 🙂
    Трябва да предупредя обаче, че метафоричността не ми е присъща и ако задълбаеш надълбоко в текста, лесно ще удариш дъното. 😉

    Лю, това не е каквото изглежда. Шаренийка има много по-голяма заслуга за раждането на този текст отколкото датата. 🙂
    Ето защо мисля, че ако посветя някое хайку в стил:

    Перната топка
    люто съска насреща,
    и аз трябва да ям.

    мога да бъда разбран неправилно. 🙁
    ПП: Относно интелигентността, не знам доколко терминът все още има смисъл, щом е възможно верига ресторанти да бъде осъдена за милиони, понеже на чашите с кафе не пишело, че напитката вътре е гореща. 😉

  6. deni4ero каза:

    хахахахаха, Трубадур, как ме разсмя. Живо си те представих как бягаш обратно 😀

    Гост, виж къв си – дори и не се бях сетила, че може датата да ти е замисъл за поста 😆 Големо диване си 🙂
    Мерси за хайку-то!

  7. зори каза:

    @troubadour
    От това по-яко е единствено да те гонят пуйки – усещането за екстремност и приток на адреналин е неописуемо 😛

  8. Диана каза:

    @gost
    На мен ми остана едно такова чувство и размисъл за невъзможно-възможната свобода 🙂

  9. gost каза:

    Диана, Лю,
    това преди всичко е разказ за гъските. Докато на орлите, соколите и всякаквата друга хищна паплач има цели култури и субкултури, то за гъските има само предразсъдъци. Текстът е главно факти, изровени от мрежата, а посланията между тях са въпрос на лична интерпретация и колкото повече, толкова повече, както казваше Мечо Пух. 🙂
    ПП: Не отричам обаче, че избързах с публикуването заради датата, понеже така търсещите щяха да открият още един-два подпласта. 🙂

    Зори,
    разкажи, разкажи! 😛

  10. Val каза:

    Гъските нямат никакъв шанс. Те се угояват в клетки в продължение на 3-4 месеца. След което се заразяват със жълтеница . Следва касапница . И гъшият черен дроб поема към устната ти кухина .

  11. gost каза:

    Вал,
    тоя път не си приложил доказателствен видео материал. 😀

  12. Точка каза:

    Празнично е спестил гледката Вал, щото е страшничко и жестоко всичкото, правено в името на едното плюскане. 🙂
    И не си прав, не са само предразсъдъци. Толкова е нежно, когато кажеш на една жена, че е голяма бяла птица, но лебед. Никога няма да ти се обиди. 😛

  13. gost каза:

    Точе, лебед, гъска, все водоплаваща и само дига шум. 😛

  14. Nostromo каза:

    „Chicken Run“ с гъски. 🙂 Много добре, гост. Вживях се в атмосферата, която си е доста минорна, но предлага едно финално извисяване над безверието и отчаянието. Е, пак всичко ще свърши в месомелачката на живота, но миговете преди това са единственото, което има значение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *