Спаска 27

–   Да ти видя ръцете!- изрева първата и долепи огромната си паст до носа на Василиса.

Василиса припадна. Пак върху чантата с компа.

–   Зорницо, престани – развика се той – ако продължаваш за ме буташ под тая припадачка, следващата част ще е посветена на това как останалите живи глави си избират нов комп.

Аз естествено не му обърнах никакво внимание, защото това е единствения компютър на земята, за който сам аз решавам кога ще се повреди и самодоволно продължих да си пиша.

Василиса постоя припаднала около три минути. През това време Камен успя да стане от пода и внимателно да се приближи да Спаска.

Първата и втората се гърчеха странно и той много внимателно протегна двете си ръце съм всяка една  от главите.

–   Сърбииииии – изплака втората.

–   Ако продължава тоя сърбеж сама ще си отрежа главата – декларира първата.

–   Къде ви сърби? – попита Камен, галейки ги внимателно.

–   По врата на третата – проплака втората.

–   Явно започват да растат нови глави – осведоми го първата.

–   Да ви почеша – предложи Камен.

–   Не – дръпна се първата.

–   Не се сърди, ама ръцете ти са малко груби . обясни втората. А си пипнал, а пак е шурнала кръв.

–   Груби са – съгласи се Камен.

–   Затова исках да видя ръцете на Василиса – обясни първата.

–   Явно няма да ни свърши много работа, ако само припада – предположи втората.

–   И все върху мен припада – обади се компа.

–   А стига мрънка! – озъби се първата властно и метна короната си по него, но поради позицията на Василиса, короната се приземи върху нея и леко я перна по рамото, от което тя се свести.

–   Само да си посмяла да припаднеш пак! – разфуча се втората.

–   Не я плаши! – намеси се Камен.

–   Ставай и идвай тука! – заповяда първата.

–   Не исках. – обади се Василиса

–   Не искаше да гътнеш третата ли? – озъби се втората.

–   Да – призна си Василиса. – Исках да отрежа тая, дето ме удари с короната.

–   Я ти вече не миечиш – забеляза първата – това е чудо на чудесата. Разни мадами идват в София на 18 и до 80 продължават да говорят на мьиеко, а ти от раз.

–   Психологическия ефект на страха – мъдро предположи втората и всички я изгледаха. –   Кво ме зяпате, бе, и аз мога да говоря умности, пък като я няма третата, няма кой да ми казва, че съм идиотка и самочувствието ми явно се подобрява.

–   Василисо, а и виж сметката на тая идиотка, да спре да плещи глупости – изфуча първата и прасна една глава на втората.

Втората просто се почеса след удара и отбеляза:

–   Даже това вече не е интересно. Друго си беше да те млатне третата.

–   Сърбииии – изплака първата.

–   Василисо, я да ти видя ръцете и да не си смяла да припаднеш, че лошо ти се пише.

–   Василиса Прекрасная – натърти Василиса – или ще ми викаш така, или припадам моментално.

–   Изнудвачка – озъби се първата.

–   Прекрасная, Прекрасная – прекъсна я втората и зяпна ръцете на Василиса – ама може и да свършат работа, първа, виж кви са нежни.

–   Почеши врата на третата – нареди първата – ама много внимателно! Пипай леко и внимавай да не нараниш кожата!

–   Така ли? – попита Василиса, почти галейки розовеещата се плът върху врата на третата.

Кожата се гънеше и странно потрепваше при всяко нейно докосване, но от доволните възклицания на двете глави стана ясно, че това е начина. Камен само гледаше, после приседна на ръба на масата и се загледа в купчинката под забрадката на третата, която също мърдаше странно.

–   Защо мърда главата на третата?- попита той.

–   Бързо! – сепна се първата – Трябва да я заровиш пред пещерата. Ако не сме закъснели много, от нея ще поникне ябълка.

–   Да, бе – и ще почне да ражда златни плодове – обади се компа.

–   Веднъж и ти да знаеш нещо – озъби се втората – Точно така, Прекраснисо, а там, почеши лекичко!

–   Аре стига зяпа, – развика се първата, побутвайки Камен– действай, преди главата на третата да се е разпаднала.

Точно тогава…

Спирам тук, защото трябва да излизам на кафе. Продължението скоро 😉