***

Е, хайде де –

омръзна ми да чакам!

Ако ще почваш –

почвай!

Знам, че можеш да гърмиш.

Пушилките видях –

косата ми е само пепел.

Видях летящите боклуци,

видях уплахата

на мацката по потника и летните сандали

и чух загрижените майки

да крещят като в детството ми

„Прибирай се, че ще вали!“.

Да знам, не го крещят на мен.

Аз и не бих послушала.

Не е ли най-вълшебен

точно този първи летен дъжд,

със гръмотевици,

закани от порой и

много чакане,

и после ситни капчици,

а после малко по-големи,

със аромат на прашни улици,

наквасени от влагата,

а после капките

съвсем за мъничко да спрат,

аха-аха да се избистри

на небето

една синееща се кръпка,

а после да изчезне,

да прокапе пак,

да спре бушуващият вятър и

към земята да политне

истински пороен дъжд.

 

Е, хайде де,

ако ще почваш –

почвай!

Оставих си чадъра.

Телефона също.

Дори съм с кецове от плат,

за да усетя

как е като джапнеш

във някоя не много чиста локва.

 

Какво ти става,

бе небе,

а стига само си бучало –

ще почва ли поръчаният дъжд

или придаваш си фасони само?!

 

Е, хайде де…

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

4 коментара по ***

  1. Nostromo каза:

    ако го беше оформила в строфи, щеше да си е още по на място 🙂

  2. Зори каза:

    Надявам се, че строфите ще те задоволят повече, щото аз съм леко недоволна – поисках си дъжд, а то се оказа дъждле 😉

  3. SunnySan каза:

    Трябвало е да те поканя при мен – тук си валя порядъчно, успях да се порадвам на дълъг и напълно сериозен дъжд, а не ни делят много километри 😉

  4. зори каза:

    @SunnySan
    Касмет, кво да се прави. Са ако вземе да завали пак, поне да си поспя на дъжд – цена няма да има, ама не ми се вярва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *