Очи на сляп, език на болен – Любомир Николов

Очи на сляп, език на болен - Любомир НиколовДължа му извинение.

Така се случи, че започнах книгата му „Очи на сляп, език на болен” в не много добро за мен време. Нямах нерви да чета, каквото и да е. Нямах нерви да дишам, ама това е друг въпрос. Праснах и етикет „трудна” и я пратих на купа с чакащи. Ако не беше отмъкната абсолютно безцеремонно от една съседка (това ми напомня да и благодаря), вероятно нямаше да посегна към нея, но понеже синдромът на откраднатата играчка се прояви така осезаемо, аз бързо, бързо си я закупих пак и сега смятам да Ви надуя главите 😉

Добре де, не е само това. Книгата на Любомир Николов попадна в ръцете на един приятел и той спомена за нея. А аз само измрънках, че не ми върви. Когато я започнах пак ми стана страшно чудно, защото това е писане, което определено ми допада и някой (който вече я беше прочел) трябваше да ме е сръчкал и да ми каже „Я се стегни и виж разказите – добри са!”

Той има интересен стил. Пише с еднаква лекота както привидно прости и делнични сюжети, така и едни завъртени фантастични. Когато си я купих повторно и тъкмо я бях отпочнала, Gost мина през София почти транзит и тогава стана въпрос за Любомир Николов. Gost уверено каза, че е издал сборник с фантастични разкази, а аз авторитетно отрекох и му казах, че от тия фантастики вече и му се привиждат фантасти.

И на Gost дължа извинение – да, има го и този момент, ама хич не смятам да вкарвам Любомир Николов в една единствена категория, защото просто не е. Оказа се, че той може да пише чудесно и за капак – аз вече го бях чела. Какво, помислихте ли си, че съвсем съм изперкала – може и да съм, но „Този блус не е мой“ е точно на Любомир Николов и можете да го прочетете тук.

Като ми се разкриха всички тайни на битието и сякаш ми поолекна – можех най-сетне да се заема със самото четене. Седнах си на една пейка в парка и издумках „Очи на сляп, език на болен” за няколко прекрасни следобедни часа. Страхотен сборник. За да Ви го представя днес малко си го препрочетох и…  Рядко препрочитам 😉 Леко еклектичен, но в него всичко е добро. Имам си фаворит (разказът за килимите ми влезе под кожата), но спокойно мога да посоча поне още 5-6, който са ми харесали, а това е рядко срещано явление, да не споменавам, че е и български, та … явлението става още по-необичайно.

Радвам се, че той (сборникът) имаше търпението да ме изчака да го открия, защото ако от мен зависеше само… Но явно и Любомир Николов се е постарал да вплете някоя и друга от добрите магии на думите в новото си творение, защото определено ме направи щастлива, че попадах на него.

Тук има едно кратко интервю – ако сте любопитни.

На смелите: Приятно четене, а на останалите – не се дърпайте, ще Ви намери по някакъв начин и ще Ви спечели – гарантирам 😉

Публикувано в прочетено с етикети . Постоянна връзка.

9 коментара по Очи на сляп, език на болен – Любомир Николов

  1. lammoth каза:

    баси, колко Любомир-николовци има? 🙂 Познавам един …и той пишеше книги-игри! 😀
    Ти, Зори, чела ли си книги-игри? 😀

  2. зори каза:

    @lammoth
    Ох – пипна ме, не, не съм чела книги-игри (ако не броим „Игра на дама“ на Кортасар, ама то май не е съвсем същото)
    Ти какво предлагаш 😛

  3. presly каза:

    @lammoth
    Двама са, Ламот. Посоченият тук и Любомир Николов – Нарви, преводачът на Властелина на пръстените, който също има много готини собствени творби – Гребенче за таласъма например. 🙂

  4. gost каза:

    Зо, две забележки:
    Първо, не съм казал, че сборникът е фантастичен, а че е издаден от него.
    Второ, сложи едно „П.“ между „Любомир“ и „Николов“, за да не стават обърквации.
    🙂

  5. зори каза:

    @gost
    Тцъ – няма да сложа – на книгата си е представен така и аз си го знам така и няма лошо да се мисли и гледа.
    Който е любопитен – ще разбере, а който е от „опечените глави“ – да го боли глава 😛

  6. reader каза:

    Зори, права си – страхотна е. Книгата е пълна с живот и е дълбока вода.

    Ето и едно интервю с Любо Николов в Новинар. Там става ясeн казусът с имената.

    http://novinar.bg/news/pisateliat-liubomir-nikolov-otnasiajte-se-s-knigata-mi-kato-s-leka-zhena_Mzg3NDs1.html

  7. Точка каза:

    Срещала съм един Любомир Николов като преводач, много пасторален и е удоволствие за четене. Първо се сещам за „Дебнещият страх“ на Лъвкрафт (на която е и съставител) или „Нещо зло се задава“ на Бредбъри, после и „Корпорация Безсмъртие“ и „Цивилизация на статуса“ на Шекли. Но това явно е другият, не авторът, за който пишеш. 🙂

    П.П. Разказът от конкурса на кого от двамата е? Много си го бях харесала още в началото.

  8. Pingback: Отзиви за книгата “Очи на сляп, език на болен” « Stranici

  9. Pingback: “Очи на сляп, език на болен” « lnikolov

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *