Тримата братя и Златната ебълка #1

Това е пилотен епизод. Подобно на телевизионните сериали трябва да реша дали да се опитвам да продължавам или да взема да се занимавам с нещо по-смислено.
ПП: Специални благодарности на Ирония за запознаването ми с думата „ебълка”.

Преди да се разкаже историята на тримата братя и Златната ебълка, трябва да се разкаже историята на самата Златна ебълка: Откъде дойде? Кой, как и защо я създаде? Много често тези подробности биват пропускани, но аз мисля, че те са важни и ще дадат по-добър поглед на любознателния читател към тази тъй интригуваща афера в чиято основа стои един човек. Този човек, отговорът на всички по-горни въпроси, е дон Пепе.
Трудно е да се опише дон Пепе. Самият дон Пепе би се описал като билкар и градинар. За обикновените хорица дон Пепе беше неоценим помощник, чийто стоки помагат сънят да се превърне в реалност, а реалността – в сън. Академичните среди биха казали, че дон Пепе беше генен инженер и експериментатор. Правоохранителните органи биха казали, че дон Пепе е наркобарон. Това, разбира се, биха го казали хора, които живееха тук и сега.
Дон Пепе обаче живееше в една друга земя, в едно друго време. Той и тримата му сина Пабло, Педро и Панчо се грижеха за своите градини и дори не подозираха каква съдба би им се готвила от нашите съвременници. Ето защо те спокойно отглеждаха растения кое от кое по-чудно и омайно със своите корени, стъбла, листа, цветове, плодове, нектари, смоли и аромати. Всяка година те създаваха нови и нови растения, по-добри от предишните. Най-накрая един ден дон Пепе се обърна към синовете си и каза:
– Добре, момчета, това е – създадохме Златната ебълка. Това дърво ще дава всяка година плод, който ще пренася човек толкова лесно в другите земи, че той ще може да взима със себе си и други хора. Този плод ще докаже, че всичко, родено от човешкия разум, е действително и че всичко действително е плод на човешкия разум. Лошото е, че ще дава по плод на година, но в бъдеще може и да преодолеем проблема.
Мълвата, разбира се, тръгна и започна да обикаля близки и далечни места със скоростта на срамна болест в пренаселен харем. Всички притаиха дъх в очакване на новото чудо от дон Пепе.
Дон Пепе от своя страна се постара да оправдае очакванията. Златната ебълка растеше горда и стройна в двора му, разхубавявайки се от ден на ден. Листата й бяха фини и тъмно зелени, но сякаш посипани с диамантен прах пречупваха светлината по ръбовете си с невидими фасети. Кората й, измамно мека, се плъзгаше под галещите длани на дон Пепе като кадифе от ръкавица, надяната на железен среден пръст. Цветът, който украси един от клоните на дървото, успя с кристалните си тонове да строши дори ведрото, с което сипваха помия на прасетата. С наближаването на деня, в който първият й плод щеше да узрее, Златната ебълка разпръскваше все по-чудно ухание, което караше сенките на околните предмети да танцуват в три измерения, близко прелитащите пчели да се обагрят в цветовете на дъгата, а небето да се превърне в огледало. Гледаше я дон Пепе и й се радваше.
– Утре – каза той един ден, – ще откъснем плода на ебълката.
През нощта обаче се надигна страховит грохот. Вятърът се завихри и понесе листа и клони. Хората от дома на дон Пепе се събудиха и с изумление видяха как тъмна сянка се отдели от облаците, спусна се над Златната ебълка като заспал прилеп с атрофия на пръстите на краката и пак се издигна нагоре, бързо и вихрено като асансьор с клаустрофобия. Единствената разлика беше в това, че в листака на дървото вече не сияеше плодът на дългогодишния труд на дон Пепе.
Дните след Кражбата бяха същински ад. Дон Пепе беше бесен и се носеше като буря наоколо, сипейки порои от проклятия и мятъйки погледи като мълнии. Гласът му гръмовно обсипваше света със заплахи, ако Златната ебълка не му бъде върната. Никой не смееше да се мерне пред гибелния гняв на дон Пепе. Всичко живо се снижи, изчаквайки да премине урагана.
Както се и очакваше, дон Пепе постепенно се успокои. Малко по малко мълниите в погледа му утихнаха, припламвайки само в моментите, когато някой глупак му напомнеше за грозното посегателство над Златната ебълка. Отмина реалната опасност да престане да дарява света с плодовете от своите градини като наказание към него за отнетото му безценно. Хората си отдъхнаха и започнаха да чакат следващата година с нова надежда да видят чудесата на Златната ебълка.

Публикувано в Гост също рече. Постоянна връзка.

7 коментара по Тримата братя и Златната ебълка #1

  1. Nightwishel каза:

    Ехаа, Гост нека позная – ебълката: това е машина за телепортиране, захранвана с Марихуана / това е сестрата на трите П-та! 🙂 /!
    Кога да очакваме втори епизод, в който алхимиците изпращат разузнавач?

  2. gost каза:

    @Кръстю
    🙂

    @Nightwishel
    Ел, Ебълката си е ебълка, обикновена, макар някои да твърдят, че била далечна потомка на Макинтош. Според дон Пепе марихуаната се отнася към Ебълката тъй, както кранът на чешмата се съотнася към Ниагара. 🙂
    Следващият епизод ще бъде, когато Зори ме срита достатъчно силно, че да седна и да пиша. 😉

  3. Да живеят ебАлките! :))))

  4. lammoth каза:

    Аз съм на плодова диета: ебълки, ебанани, курши, сливи, прасковки, големи дини 😛

  5. зори каза:

    @lammoth
    Аааа, сега разбирам страстта ти към шоколада 😛

  6. gost каза:

    @Ирония Идиотова
    О, Ида, привет! А какво ще кажеш за тримата братя? 😛
    Между другото, Ностро като поде темата, кога да чакаме сборника? Аз го искам моя с автограф! :))

    @lammoth
    А орехите, Ламоте?! А орехите?!!! 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *