Трънка

Години наред Трънка страдаше поради глупавото недомислие на родителите си. Кой нормален човек кръщава детето си на бодлив и неугледен храст, от който полза няма! Тежко и беше с това име още от детската градина. Имаха една леко завеяна лелка, много мила и обична към всичките си питомци, но за зла врага – твърде немощна на памет, та често Минка ставаше Тинка, Кирчо – Мирчо, Стоянчо – Иванчо, а най-често името на Трънка по някакви неведоми асоциации на леля Мира (така се казваше въпросната лелка) се трансформираше на Шипка.

–   Шипке, не се крий, мойто дете, – властно нареждаше лелката – знам, че си ядеш сополките. Не го прави, мииличко, не е хубаво така – заключаваше лелката, а групата като по команда почваше да дюдюка.

–   Шипка сопола, Шипкаааа сополаааааа – крещяха децата, а Трънка се завираше под някоя маса и си представяше как малките гадинки се гърчат в море от сополи, а леля Мира направо се дави в лепкавата зеленикава слуз. Тая картина леко я поуспокояваше, но твърде честата и употреба остави доста неприятен белег върху спомените и за детството.

И в училище името на Трънка и изигра мръсен номер. Учителят по физическо Белчо Груев всеки час неизменно я изкарваше пред строените и съученици и задаваше един и същ  въпрос:

–   Трънче, глогинки ли имаш в главата, че си ми дошла с розова тениска и чорапи?

Класът грозно се кискаше.

На този въпрос Трънка лесно можеше да отговори, че всичките и бели дрехи са на тоя хал, защото баба и редовно слага червените се вълнени терлици в пералнята с бельото, но даскалът не искаше отговор, той просто я пращаше да обикаля двора или физкултурния салон, докато съучениците и играеха на нещо далеч по-забавно. Трънка навърташе обиколка след обиколка в свински тръст и вдъхновено си мечтаеше как Белчо Груев прескача козата, облечен в розово трико, а директорката крещи с хронометър в ръка, подкарала ненавистните и съученици да обикалят двора, така както тя го обикаляше сега и заплашва изоставащите:

–   Тичайте, копеленца злобни – крещеше директорката, а Трънка се усмихваше блажено на тая представа и навърташе километър след километър.

Обиколките я направиха добър лекоатлет и година преди да постъпи в спортната академия, Трънка вече печелеше медал след медал. Естествено тия обиколки също оставиха неприятен белег в душата и, но най-грозно се отрази името и върху спомена за  студентските години в НСА, които се очакваше да са весели и пълни с романтика. Е, за много от трънкините колежки те бяха точно такива, но не и за самата Трънка, която още на втората лекция по анатомия беше преименувана на Трътка от един нагъл асистент и така си и остана до края на следването.

Когато завърши и си намери работа като кинезитерапевт в един дом за деца с увреждания, Трънка почти беше решила да си смени името. Мислеше си да се прекръсти на Роза, ама пък и това беше бая бодливо,  можеше да е Невена или да се казва Маргарита, можеше даже Магнолия – адски готино звучеше. Обаче в дома имаше страшно много работа. Всяко дете изискваше специални грижи, времето не и стигаше даже да се усмихне. От сутрин до вечер работеше с децата, помагаше, раздвижваше, тренираше, подкрепяше. Когато най-сетне дребосъците се кротнеха по леглата нощем, та сядаше и започваше да пише проекти, търсеше пари за още и по-добри уреди и процедури, съветваше се с някогашните си преподаватели, даже проклетият асистент, дето и измисли Трътката и той помогна да се свърже с една програма към параолимпийските игри и да подсигури на питомците си няколко лагера и школи.

Времето рядко и стигаше и все по-рядко си спомняше за смяната на името си, пък и как щеше да накара Бисер, който проходи едва на пет, а проговори на седем да смени галеното „Тъни” с непознатото „Магнолия”.

Не, Трънка си беше Трънка, пък и животът често изискваше да имаш и бодли, и търпение, за да превърнеш горчивата му тръпчивина в сладък и ароматен плод. А и кой знае какво щяха да и измислят, ако се прекръстеше на Магнолия.

Трънка не е никак лошо име – заключаваше Трънка и запрашваше да си върши работата.

 

Публикувано в шантава митология. Постоянна връзка.

4 коментара по Трънка

  1. deni4ero каза:

    Обичам озорените ти озарения, жено!

  2. Зори каза:

    @deni4ero
    Да си призная и аз обичам озаренията, но от озорването чат-пат бих се отказвала (за разнообразие) 😛
    Стадо от ти си знаеш какво 😉

  3. deni4ero каза:

    Разбира се, само ти си знаеш, колко озорване се изисква за едно изкуство, в което ти си главен герой(или слагаш некой друг), но, пък, колко хубаво ти се получава, ако знаеш :невинна усмивка с бързо премигващи мигли: (как го правят тва анимационите герои идея си нямам … шапка им свалям)
    Приютявам стадото 🙂
    Леща 😉

  4. зори каза:

    @deni4ero
    Леща и целувки 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *