Шантава приказка

Имало едно време,

било само едно,

било само,

било минало,

било болезнено минало,

но дори и то минало и заминало

и останало само имало,

дето днес вече и него го нямало,

защото всеки вече е разбрал,

че времето му било отминало

и „имало”-то вече нищо си нямало

и се било превърнало в „нямало”.

И понеже нямането

все иска да стане имане –

поело си дълбоко дъх

и тръгнало по света.

Светът се оказал

твърде голям,

прекалено шарен,

изключително непонятен,

даже леко плашещ

и крачейки, уж бодро,

но със свито сърце,

нямането разбрало,

че миналото е безопасно,

а настоящето твърде неясно,

пък за бъдещото – да не говорим –

то си било направо ужасно.

Скокнало нямането обратно в миналото,

където имането само на едно време

си било равносилно на богатство,

а това, че глупаво се отказало

от своето сегашно и бъдещо имане

разбрахте само вие,

а може и да не сте,

защото аз така го разказах, че…

Нека да пробвам пак:

Имало едно време…