Неделно скитосване

Облаци, после синьо небе, сиво-сумрачно преди миг, а сега заслепяващо-ярко, на сянка е леко хладно, а на припека до фонтана пръските разхлаждат сгорещената ми кожа. Слънцето си играе на „Обича ме, не ме обича”, крие се зад облаците, после се показва. Адски суетно е днес. Щеше ми се да поскитам още малко, да се позавъртя край нацъфтелите японските вишни (специално проверих какви дървета са, защото вчера темата бе засегната и се оказа, че аз греша). Щеше да е приятно да повървя след англичанката на предполагаема възраст 60-65, облечена с весели  дънки, изрисувани с пролетни цветове, любопитна и жива, също така и шумна – обясняваше на спътниците си колко уникални са облаците с такава сила, че я чувах въпреки слушалките и достатъчно силната музика, която слушах.

Да – небето днес беше, а и все още е невероятно. По едно време сериозно се начумери. Даже ме вкара в размисъл. И в едно от любимите ми кафета ме вкара. Ама явно само се гавреше и след проверка на пощата и един голям леден сок (от моя любим нямаше, но геройски реших да не мрънкам… много, пък и там персоналът е страхотен, сърце не ми дава) пак се понесох из града. Не си харесах книга, въпреки няколкото посетени книжарници, което си е доста странно. Порових и при букинистите, обиколих Славейков. Обаче нищо. Явно любопитството ми го е налегнал мързел или има пролетна умора. А и от остра форма на нетърпимост към тълпи се оказа, че страдам. Едвам се измъкнах от гмежта пред Народния – толкова много „зелено” мислещи, ядящи, пиещи, живеещи хора се бяха събрали, че… Оцелях, но беше тежко. Добрах се с влачене (тук преигравам) до едно от моите местенца и се размазах. Наскоро си набелязах нова любима пейка – близо до художниците и антикварите при патриаршията, човек може да си седи с часове и да попива – шарения, хора, настроения. Уви, тази неделя времето ми беше строго разграфено и се наложи да си тръгна твърде бързо от там, но скоро идват празници. София пак ще се обезлюди вълшебно и ще си наваксам за днешното ранно прибиране. Само още няколко дни, няма дори седмица…

 

Публикувано в Миш-маш. Постоянна връзка.

Един коментар по Неделно скитосване

  1. deni4ero каза:

    “ … Добрах се с влачене (тук преигравам) …“ – що ми развали кефа да си представям как се влачиш и пуфтиш? Ще те прекарам пак през калдъръма да те видя как се влачиш 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *