Хайку предизвикателство

Преди много, много години, когато бях млада и глупава (сега съм стара и не поумнях)  обичах да чета историите на една своеобразна блогърка.  Въпросната дама писала своите записки  преди известно количество векове и за по-сигурно ги криела в една кутия, която служела и за възглавница.

Уви, не поствала от изящен лаптоп, а пишела на купчина (подарена и) цветна хартия.  По това време хартията била само ръчно изработена и дори лист от нея струвал значително повече от поне половината заобикалящи Ви високо-технологични играчки. Калиграфските и умения и талантът да разказва били достатъчно добри, че да простим offline изявите и. Предполагам, че вече сте се сетили коя е въпросната дама.

Днес ми се прищя да си поиграя така,  като са го правили в японския императорски двор преди векове. Играе ли Ви се?

Предлагам Ви част от едно мое нещастно хайку, писано с много страст и пролетно настроение в същите тези млади и глупави години, когато четях „Записки под възглавката“ и въздишах  😉  Можете да го завършите, а още по-интересно би било да предложите и свое незавършено, което да приключи някой друг.

По кожата ми

се стичат устните ти …*

А  Вашите пет срички са?

 

* младостта има предимствата на добрата кожа и глупостта

Публикувано в Краят е ваш. Постоянна връзка.

28 коментара по Хайку предизвикателство

  1. Диана каза:

    цвят-нек-тар-ек-стаз

  2. пешо каза:

    … утринни

  3. deni4ero каза:

    Леле! Страхотно е! – ако на това казваш глупаво, си ‘зимам шапката и хващам към залеза …

  4. вита каза:

    Тропа дъжд навън.

  5. Gloxy-Floxy каза:

    Пак ли розов сън! 😀 😛

  6. gost каза:

    течни пламъци. 😛

  7. lammoth каза:

    сласт в лед
    сладолед!

    😛

  8. deni4ero каза:

    шоколадови пръсти
    пробягват …

  9. Milena каза:

    попивам жадно
    😛

  10. Зори каза:

    @Диана
    Поетична и бърза реакция 😉
    Не очаквах, че някой ще се пробва.

    @пешо
    оооо, чул си мелодията на утрото 😛

    @deni4ero
    Не се измъквай – скоро трябва да се донеса при теб 😛

    @вита
    Привет на новодошлите

    @Gloxy-Floxy
    Ха-ха
    от сънищата до реалността пътят е кратък.

    @gost
    Бе, ти нямаше ли изяви днес, кви пламъци, кви … 😛

    @lammoth
    добра идея … за лятото 😉

    @deni4ero
    айдееееее… така цял живот може се пише хайку

    @Milena
    Здрасти!
    И аз 😉

  11. Руми66 каза:

    По кожата ми

    се стичат устните ти

    с дъх на канела.

    ето моето 🙂

    Ириси ми пеят

    струни падат в жарава

    ……………….

  12. Амазонка каза:


    люляци цъфтят

  13. gost каза:

    @Зори
    Не бих бил аз, ако не мога да отмъкна нещо, ако ще и ндв минути да са. 😛

  14. Nightwishel каза:

    То от тия сладоледи и шоколадови пръсти, човек не може да се съсредоточи!:P

    * цикламен въглен

    * гладен пришълец

    Тъй де…не ме бива, ама нали трябва да се обадя! 😀

  15. Зори каза:

    @Руми66
    Руми, признавай как те събуждат сутрин! Май има капучино с канела 😉

    @Амазонка
    Ето някой, който държи на стила си.

    @gost
    стискам палци с изявите – после ще разкажеш, крадецо 😛

    @Nightwishel
    охоооо, двеее
    супер 🙂

  16. Beijaflor каза:

    стенеща зора

  17. gost каза:

    Всичко мина без ексцесии.

  18. Зори каза:

    @Beijaflor
    Интересен край. Моят беше „дълбаят вечност“ 😉
    Добре дошъл!

    @gost
    😉 Не се съмнявах

  19. Nostromo каза:

    Ям двудневен боб
    мисля че ще повърна
    утре пак ще ям.

    Това е едно от класическите ми произведения. Носи усещането за трагизъм и отчаяние в душата на лирическия герой, зад които все пак се прозира и лъч оптимизъм за бъдещето. 😛

  20. Зори каза:

    @Nostromo
    Пробвай с лапад и леща – звуци по-мелодично в словосъчетания.

  21. Nostromo каза:

    Ще се наруши правилото 5-7-5, не става. 😛

  22. зори каза:

    @Nostromo
    Мисли като поет и остави счетоводството за следващото поръчване на книги, умнико 😛

  23. beijaflor каза:

    @Зори
    Добре заварила!
    Не е за първи път да те чета, но сега се престраших и да драсна ;).
    До скоро!

  24. Марк каза:

    По кожата ми
    се стичат устните ти
    вятър

    По кожата ми
    се стичат устните ти.
    Търсят.

    По кожата ми
    се стичат устните ти
    неепилирани

    По кожата ми
    се стичат устните ти,
    дращят ме.

    По кожата ми
    се стичат устните ти,
    съхнат на вятъра

    По кожата ми
    се стичат устните ти,
    плача

    По кожата ми
    се стичат устните ти,
    няма как

    По кожата ми
    се стичат устните ти
    бръсначи

  25. зори каза:

    @Марк
    Маркъс,
    ненормалникоооо,
    фантастично е
    фантастични са,
    и ти също 🙂

  26. Mr.Moonlight каза:

    тръпки ледени

  27. Зори каза:

    @Mr.Moonlight
    Интересно предложение за финал. Малко поохлажда страстите, но пък е доста добро.
    Дали да не пробваме второ предизвикателство на лунна тема, Mr. Moonlight?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *