Как бихте продължили тази история?

Тази година Свети Георги реши да слезе сред хората и да се поразходи на собствения си празник като един от простосмъртните. Предреши се подобаващо в къси гащи и малко размъкнат потник с картинка на гола мадама. Напращелите цици на нарисуваната красавица, върху леко хърбавото тяло на нашия герой, директно насочваха погледите на минувачите към нея и никой не хвърляше втори поглед върху лицето му, а и първият беше само за да се уверят що за говедо или отворен пичага е сложил описаната красота върху себе си. С предрешаването на ламята Гогата имаше значително по сериозни затруднения, щото без нея той никъде не ходеше, а да докараш такъв дзвер сред народа и съвсем да не бъде забелязан – е това си беше предизвикателство за всеки гримьор. На помощ му дойдоха уменията на Мария Магдалена, която от няколко години беше дистрибутор на Avon в божието царство. С известно количество мазила тя сътвори чудо, което можеше да съперничи по майсторство само с портрета на Дора Мор от Пикасо. За дрешки нямаше нужда да се мисли, защото ламята си гиваше цялата пипната в змийски кожи, а това според именитата гримьорка си беше класа и нямаше нужда от друго, освен чифт обущета, които Свети Георги преспокойно би запасал вместо мечове на колана си, но Света Мария Магдалена, го изгледа строго и той без бавене ги върна на своята спътница.

Появиха се Свети Георги и ламята зад паметника в парка, където предишната вечер, след грандиозния спектакъл на бай Илия, наречен „Гръм, светлина и вода”, местните военни дигнаха малко патаклама в чест на празника си, но до виртуозното изпълнение на Свети Илия имаха още бая барат да бастисат. Двамата ни герои се материализираха почти в центъра на празния басейн зад огромното съоръжение , където още се въргаляха варелите от снощните фойерверки, ламята за малко да си счупи едното токче, опитвайки се да издрапа от леко вкопаното пространство, но Свети Георги като виден зевзек я щипна по гъза и тя така се разфуча, че скокна почти два метра и без всякакви произшествия го извлече и него за косата, като се закани, че повече няма да му се връзва на акъла и ще си стои в рая, ще си прави спа-то и ще си гледа кефа, пък той да ходел сам на тъпия си културен туризъм.

Понеже си живееха от бая време двамцата – Свети Георги относително бързо успя да я прилъже да не се цупи, после я хвана под ръка и двамата бавно заслизах по пътечката пред паметника. Край тях пъплеха тълпи от хора. Млади, стари, издокарани, по анцузи, по джапанки, всякакви. И всички едни измъчени, едни прежаднели. Смучеха от големи пластмасови бутилки бира и пуфтяха от жега.

Понеже Свети Георги си беше парче чудотворец, погледа, помъчи се и той от жегата, пък рече да си отпусне душата на собствения си ден и сътвори чудо на чудесата – пръскачките, които предишния ден бяха наливали зелената трева, тоя път плиснаха по волята на светията и за да зарадват жадните човеци, от тях потече хладна бира. Хората, налягали по тревата, първо скочиха и с писъци побегнаха от пенливите струи, но като им замириса на пиво, най-смелите се престрашиха да опитата и …

Публикувано в Краят е ваш. Постоянна връзка.

5 коментара по Как бихте продължили тази история?

  1. Gloxy-Floxy каза:

    … дошла Глокси и врътнала кранчето. После разтворила храстите, дето Зори се спотайвала като някой воайор, за да види какво ще стане по-нататък, и и изсъскала:
    -Кой ти каза, че въобще съществува такава дилема като „бира или сладолед“, че и да я решаваш в полза на бирата на всичкото отгоре!
    Забила си злобно токчето в разбосеното краче на Зори и си вдигнала чуковете, пардон, метлата.
    -Лед, лед!- запищяла Зори, подскачайки на един крак.
    -Ама какво … – гледал като втрещен и недоумявал Чудотворецът.
    -Оффф, сладолед искат – отегчено го информирала ламята и развяла опашка пред потното си чело.
    -Че така кажете – облекчено въздъхнал той, щото змей да му излезе насреща – лесна работа, ама това жените …
    И пръскачките започнали да хвърлят сладолед. Глокси снижила метлата, облизала си пръста и се ухилила:
    -Става! Отивам да си взема кафета във високи чаши. Топингът е от Зори.
    😛

  2. зори каза:

    @Gloxy-Floxy
    Неееее, не позна – днес цял ден си мързелувам и най-далечната дестинация е от леглото до кафемашината 😛 Иначе казано – в храстите е имало някой друг, който сега накуцва. И що трябваше да страда нещастното същество, можеше просто да убедиш нашия човек да напълни езерото с лилиите със сладолед, а пръскачките да си фърлят бира, щото бира и сладолед (смесени) не си е работа 😉

  3. зори каза:

    @зори
    … и предпочитам нещо с вкус на боровинки или вишни, може и ментов с черен шоколад. Нямам представа как ще уредиш пръскачките да пускат различни видове 😉

  4. Gloxy-Floxy каза:

    Ама нали фентъзи тинтири-минтири …, щото га ма видите с токчета, тогаз вярвайте. 😀 Откак превалих хормоналния пик ги отказах заедно с алкохола. 😀
    Сега няма да спя цяла нощ да се чудя кой е бил тоя в храстите. Мистерррия!
    Много ясно, че ще хвърлят различни видове сладолед, това приказка ли или какво, че да не може! 🙂

  5. Зори каза:

    @Gloxy-Floxy
    Аааа, не се чуди – просто си измисли име 😛
    Й с различните видове съм съгласна – договорихме се.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *