Близки срещи от трети вид

 

Срещали ли сте скоро извънземно?

Аз непрекъснато попадам на такива.

Те сами ме намират. Първоначално даже не се усещам, че съм пряк участник в близка среща от трети вид.

Какво, не ми ли вярвате?!

Ето Ви пример, неверници такива, съвсем пресен- от тази сутрин:

Седя си блажено в тролея. Е, не съвсем. По-правилно е да кажа – вися си не съвсем блажено в тролея. С последни сили се задържам да не се изпусна, щото любезната водачка на превозното средство така се е юрнала да гепи светофара, че жартиерите на возилото се веят след него, а то се движи на магия, задвижвана от неистовото желание на нашата шофьорка да настигне „копеле мръсно, таралежи да сереш” (така се казва друг участник в движението, които е имал неблагоразумието да предвари мацката и да се шмугне пред нея на предишния светофар). Безкрайно развеселена съм от „таралежите” – един приятел ползва тази форма на доброжелателност към останалите участници в движението по улиците на София и някак съм свикнала само с него да я свързвам, но явно и други я припознават като своя. Истината е, че аз самата съм на път да я помисля по адрес на дамата, която извозва петдесетина човека в тролея.

Тя е нервна и зла. Казвам си, че се дължи на непрекъснатия стрес. Опитвам се да намеря оправдание. Държа се здраво и се опитвам да оцелея и хоп – очите ми попадат на извънземно.

Преценявам, че е към два метра, нищо че седи. Разположило се е на двойна седалка, то заема едната, на другата се шири сакът му. Край него е пълно с правостоящи посрещачи. Чудя се дали да го заговоря и да му обясня, че на земята багажът не е с правата на човек, когато се появява друго извънземно, сграбчва сака, метва го в скута на първото извънземно, стоварва се на седалката и започва междукултурен обмен. Двуметровото, както и всички близкостоящи научаваме, че второто извънземно е тръгнало до някакъв магазин, където имало промоция. Заплашени сме от сериозно промиване на мозъците и аз предвидливо успявам да се оттегля малко по-далечко в задната част на тролея, където вербалното облъчване с цени и финансови съвети е по-слабо, слагам слушалки и пускам як джангър. Комуникацията с извънземни не ми е силна страна.

Тъкмо съм постигнала относително стабилен душевен конфорт и на следващата спирка се качва ново извънземно. Визуално е почти като нас, но смрадта го издава – усещането за гниещ труп на пръч се подсилва от уханието на вмирисани яйца и градски кенеф. Хората се скупчват към предната част, принудена съм да ги последвам. Новото извънземно преспокойно се настанява на една освободена току що седалка и крещи:

–   Бегате, а, бегате, мама ви ше… – следват универсални междугалактически приветствия.

От скупчването на пътници близо до нея, водачката също се изнервя и показва истинската си същност – оказва се бързо истерясващо желе, което не обича да му пипат вратата на кабината. Тя крещи от предната част и си тресе ядно, представям си как се разпада и ние се нахакваме в нещо или нещо се нахаква в нас, в средната извънземните обсъждат цената на агнешкото – явно са извънземни търговци, а в задната смрадливото май дреме, изпускайки аромати.

Решавам, че три контакта с извънземни в един тролей явно са признак, че возилото е предназначено за тях и понеже имам още 2 спирки до работата, който мога да мина и пеш през парка – слизам. Навалицата зад мен за малко не ме отнася. На косъм съм да се превърна в извънземно и да подкарам и аз междугалактичиските приветствия.

Публикувано в Миш-маш. Постоянна връзка.

12 коментара по Близки срещи от трети вид

  1. lammoth каза:

    Расистка! Ксенофобка! 😛

    Всъщност как се нарича човек, който мрази извънземни? 😀
    Алиенист?
    ИЗмислих, измислих! ЗОРИНИСТКА!!! 😛

    Извънземна енциклопедия:
    З,
    Зориенист – хуманоид, който мрази извънземни раси 😛

    Шегувам се, нали няма да ме пребиеш? :)) Щото и аз съм извънземнооооо 😛

  2. traiana каза:

    Хехехе, затова си карам каручката до работа и обратно:)

  3. Зори каза:

    @lammoth
    Ти си чудесно, земно и много готино същество, вероятно аз съм в ксенофобски период 😛

    @traiana
    Аз пък гледам да ходя пеш, но снощи имах проблеми с една фръцла, която се беше изтипосала на прозореца ми и не ме остави да спя, унесох се за два часа и сутринта се наложи да се възползвам от адския транспорт, щото иначе съвсем щях да закъснея.

  4. SunnySan каза:

    Явно днес е бил (или по-правилно вчера) ден на всякакви аномалии, свързани с адския транспорт. Сутринта 76 почти катастрофира (не съм сигурна какво стана, защото дремех на седалката) – след оглушително бииииппп т.нар. водач рязко наби спирачки, пътниците полетяха като в космическа совалка, аз лично почти изхвърчах от седалката, ударих си здраво ръката и едното коляно и се събудих за нула време. Рейсът постоя известно време, без да се движи, а всички вътре се заоглеждаха уплашено. По изконна традиция след всяко спиране не се знаеше дали ще последва тръгване (гаснене на двигателя, заден ход и прочие чудеса). С една дума – ако можеш да избегнеш тази линия, направи го! Аз лично сега пак съм в чудене какви камили и самосвали да използвам, само и само да не ми се налага отново да си причинявам подобно возене.

  5. Зори каза:

    @SunnySan
    Мисля да почна да си отглеждам крила – това ще е добро решение 😛

  6. Ашлито каза:

    @lammoth
    Айш! Молим, без такива нови научни понятия и класификации, че извънземното в мен се надига и започва да клокочи под тънкия пласт синтетична кожа…

    Зори, както винаги много е приятно да се събуждам с нещо написано от теб 🙂 Пък и обичам тролеите от малка 🙂

  7. Nezzo каза:

    Навсякъде се гадовете, едно от друго по-противни.

  8. Зори каза:

    @Ашлито
    Колкото и странно да звучи – аз обичам да се возя, изключително забавно ми е да пътувам с малко познат човек на по-дълъг път. Пътуването е откровение. По начина на шофирана, по отношението към другите, към пътя, към пътуването, могат да се разпознаят толкова много неща. Обожавам да се правя на куфар. Единствената гадост на градския транспорт е, че в определени случаи не съм куфар, а изтривалка, но пък съм попадала и на фантастични водачи, но човеци, които запазват доброто и отговорно отношение към околните, дори когато аз си представям пушка и хвърчащи черва. Светът е пълен с човеци – това му е хубавото, А(да)шли(то) 😉

    @Nezzo
    Ама е яко да ти се падне някоя гад като от „Пришалецът“ и да се смъкнеш на спирката доволен, че ти се е разминало декорирането със слуз. И здрасти 😉

  9. Nezzo каза:

    @Зори
    Хм, те така или иначе те заливат къде с простотията си, къде с миризмата, къде с противността. Малко слуз бих я понесла.

  10. зори каза:

    @Nezzo
    Май от коментарите ти се роди чудесна идея за разказ. Благодаря! 🙂

  11. Nezzo каза:

    @зори
    Ти пиши, а аз ще вдъхноявам, после всички ще четем. Случайности значи имало 😀

  12. зори каза:

    @Nezzo
    То писането се отдава и на доста хора в творческа почивка, айде няма да посочвам само тоя път…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *