Десет прости правила за губене на клиенти или Как се прави кучка на маймуна

 

1. Никога не слушайте какво Ви говори клиент, той е прост, каквото и да Ви говори, все при Вас ще кацне. Когато Ви казва каква марка ползва, отбраздвайте го с мантрата „Елате тук – ще видим“!

2. Постарайте се да направите идването му трудно, не е добре да има указателни табели, достъпът на лица с увреждания задължително трябва да се затрудни. Запомнете – измъчените клиенти ще са щастливи, че са Ви намерили, че са се добрали до Вас, а това ще ги направи лесни за манипулация.

3. По никакъв начин не ги улеснявайте. Накарайте клиентите да повторят цялата история.

4. Търсете нужното много пъти в различни бази, а когато съвсем измъчите нещастното копеле (клиентът) – обадете се на колега и го питайте има ли съответната услуга. Разкажете виц на колегата за благодарност – нека клиентът почака.

5. Накарайте нещастника (клиент) да повтори информацията пак – не си записвайте, така ще го накарате да я повтори за трети път.

6. Съобщете цена на услугата и се постарайте тя да е около 30% по-скъпа от всички подобни – нека копелето да си плати.

7. Накарайте го да плати другаде – нека се поразходи малко и задължително приложете точка 2!

8. Постарайте се касата да е трудна за намиране, а процедурата да е усложнена!

9. Върнете обратно изтръсканата от джобовете гад и я накарайте да почака – не е добре всичко вече да е готово!

10. Изпратете с крива усмивка гнуста и задължително пожелайте „Хубав ден и пак заповядайте“!

 

Тези правила се родиха след днешната ми среща с превъзходното обслужване на MOST Computers. Не, това не е реклама, не се заблуждавайте.

Останах без зарядно на мъника – това е нетбукът, който влача в дамската си чанта. Нямах време да търся – автоматично отворих сканираното копие на гаранционната карта, която вече не важи, но си я пазех на компа и звъннах на оторизирания сервиз – нямах представа кой е – просто беше посочен клиентски телефонен номер. Оказаха се MOST Computers.

Съобщих модела на компютъра и предполагаемия проблем (нужда от ново зарядно). Предложих да потърся и модела на адаптера, но ми казаха да отида при тях – имали.

Сервизът е малко сбутан, но го намерих лесно, въпросът е, че никой не се беше погрижил да се кача лесно и по стъпалата – в дни на дъжд или лошо време лявото ми коляно не е много сговорчиво. След второто превземане на стълби без перила бях принудена да помоля един господин да ми подаде ръка. Почуствах се абсолютно не на място. Този свят явно беше само за божествени създания без никакви проблеми в ходовата част или поне за млади и неопитни. Оказа се, че обучават точно такъв персонал и след обяснението ми от какво имам нужда, последва открит урок – това така, онова иначе…

Зарядното беше намерено след неуспешно ровене в базата и разговор с колега. „Що Ви е база, щом имате хора!?“ си мислех вече.  После мисленето продължи в „Що ви е принтер тук, като карате колежката да го принтира в другата стая!?“ После „Защо го принтирахте и двете, Вие за икономия на тонер и хартия не сте ли чували!?“ После…

Алелуя, братя и сестри! Това било само служебна бележка.

А скокни са в тоя дъжд до касата, която е от другата страна на блока.

А се полутай малко, щото е трудно да се сложи табела къде е касата. То е още по-трудно да се помисли да се сложи касиер в сервиза, ама айде да не Ви разваля веселото, щото следва готината част.

Поемате към касата и псувате мислено. Зарядното е с 30 лева по-скъпо от предлаганите на други места, просто нямате време да се разправяте, но Ви е ясно, че се възползват от Вас. Намирате касата след третото влизане на неправилно място (както казах – надпис „каса“ би Ви улеснил прекалено много).

Тук вече Кафка би гризнал писалка и топче хартия от завист, защото се оказва, че на касата плащате, а фактура и касова бележка получавате на друго място. Вече се смеете неудържимо. Забравили сте за всичките си лоши мисли и трудно сдържате кикота си.

След известно количество леко стреснато-развеселени погледи от страна на повелителката на заветната фактура, се отправяте обратно към сервиза. Вече знаете пътя, кой е като Вас.

Е, не си мислете, че това е краят. Следва проверка на новото зарядно – то не е извадено и разопаковано – защо трябва да Ви пестят време. Правят го демонстративно пред Вас. Видите ли – това е ново, току що разпечатано. Друг е въпросът, че е трябвало да го тестват преди да Ви накарат да платите, защото Вие сте в сервиз – обръщате се към тях поради съмнение, че има проблем с адаптера, но нищо не пречи да е батерията или нещо друго.. Показват Ви, че е ОК и Ви пускат да летите с орязана перушина.

Излизате от съответното място и си обещавате, че никога вече няма да го посетите. Щастливи сте.

Благодаря на MOST Computers за причиненото щастие, надявам се, че никога повече няма да ми се наложи да разчитам на тях. Планирам да заменя сегашния нетбук с един ASUS Zenbook,  ако се окаже, че гаранционния сервиз е MOST… още от сега заявявам, че ще си намеря друга играчка, но няма да си позволя глупостта да се поставя в каквато и да е зависимост от подобно обслужване.

 

 

 

 

Публикувано в Cosmo-pischman-lokum, Тролщини. Постоянна връзка.

4 коментара по Десет прости правила за губене на клиенти или Как се прави кучка на маймуна

  1. Nostromo каза:

    Еххх, и аз искам Зенбуук! Сега съм с едно ЕЕЕ, което не е лошо, ама ми го продадоха разбрицано, пратих го на гаранционен ремонт и ми го върнаха още по-счупено. 🙁
    Е, бачка, ама ми писна от него и вече ми идва тежко…

    Абе само си мечтая. На БГ пазара да се снабдиш с недефектна стока от колкото и качествена марка и ценови клас да е, си е живо приключение.

  2. Зори каза:

    @Nostromo
    Аз явно съм късметлийка – мъника от 3 години не е мръднал, а го влача къде ли не. Често е в леглото ми, а това не е много здравословно за него. Пада 3 пъти в метрото, елегантни и болезнени срещи с мрамора пред гишето за билети. Просто успяваше да се измъкне от чантата. 😉

  3. А на мен ми твърдят разни близки хора, че съм имал internet зависимост. Ама така като го гледам все още имам да ви догонвам, така че ще спя спокойно вече 😛

  4. Зори каза:

    @Charlie Silverthorne
    Ха-ха
    Малко спорно е кой кого има да догонва, ама айде няма да се зъдълбавам в подробности, драги Чарли 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *