След нощта на музеите

Снощи, в една галерия, където определено не ни беше мястото, с майка ми си разглеждахме експонатите и явно и недвусмислено демонстрирахме невежеството си по повод най-модерните живописни тенденции.

Майка ми: Това и аз бих могла да го направя.

Аз: Добре, аз бих могла да се пробвам с това.

Майка ми: За него ще ми трябват инструменти – няма да се справя сама с правите линии.

Аз: (злорадо) Щото не си чертала.

Майка ми: Обаче е това баща ти го прави непрекъснато. Бас държа, че като се прибера ще ми е сътворил почти същото на масата в кухнята, цар е в артистичното цапане.

 

Снощи София бе приятно място – жива и пълна с хора, които любопитно прехвърчаха от място на място.  Истината е, че музеите и галериите в нашия град са ми достатъчно познати и хич не съм убедена, че блъскането в тълпата е най-добрият начин да се запознаеш с техните колекции и експозиции, но със сигурност знам, че не всеки може да си позволи таксите за разглеждане на някои от тях. Друг е въпросът, че вчера беше пълно и на много места, които винаги са били свободни за посещение и в делнични дни пустеят. По-разумно е обаче да не засягам въпроса за кампанийността и стадните навици, че ще стане твърде …

Няма спор – организацията беше добра, инициативата си заслужава, дори времето се смили и всичко беше чудесно.

Самата аз този път нямах предварителен план за нощта, само бях си намислила да си спестя една такса за ротондата на Александър Невски и да посетя любимата си икона там. Обичам я, но за нея ми е известно твърде малко. Архангел Михаил, 16 век

От надписа знам само, че този „Архангел Михаил“ е от  16 век и  е от района на Пловдив.  Ако някой може да каже нещо повече – ще съм благодарна.

Опитах да науча нещо по въпроса от разпоредителките, но те седяха и разговаряха (в очакване на големите тълпи) и ме препратиха към рекламните материали, където не открих нужната информация. За сметка на това подписах петицията за увеличаване на заплатите на музейните работници и въпреки, че в конкретната ситуация (историята на иконата, която ме интересуваше) не открих много професионализъм и заинтересованост от тяхна страна, убедена съм, че със сегашните си заплати те не биха могли да демонстрират кой знае какъв ентусиазъм по отношение на каквото и да е.

После нещата станаха значително по-оптимистични – Колекцията на Витра, Иван Ненов, Хартията в театъра, Виетнамската лакова живопис, Балоните на Бутан, срещи с приятели, разговори, смях… И да си призная – почти нищо от видяното не бих могла да направя сама, но пък беше приятно да му се радвам 😉

 

Публикувано в Миш-маш. Постоянна връзка.

3 коментара по След нощта на музеите

  1. traiana каза:

    Браво на вас! Добре сте се разходили:) А в началото диалогът ви ми напомни у дома как коментирахме една картина за 6 милиона – малкият щеше да я нарисува по – добре:)

  2. Точка каза:

    Зори, много ми е интересно как би коментирала това. :Р
    Скромното ми лично мнение е, че който е боядисал поне една стена у дома си, би се справил доста по-добре с един валяк и кофичка-две боя. Ама какво ли разбирам и аз от изкуство … 🙁

  3. Зори каза:

    @Точка
    Не бих могла да коментирам – култивирането на усет за ценността на дадено произведение започва или от първите съзнателни години (при мен съзнателните така и не се явиха), или от появата на 6-7 поредни нули в банковата сметка (в моята най-често съм на една нула).
    Но оранжевото ми е любим цвят 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *