Възлюбена – Тони Морисън

Подари ми я една приятелка.

От доста време не бях чела. Имам такива гадни периоди – започвам десетина книги и нищо не ми е по вкуса, после попадам на КНИГАТА и всичко си идва на мястото.

Благодаря, Ги! Чудесно попадение.

Да си призная, ако зависеше от мен – нямаше да посегна към тази книга. Заглавието провокира асоциации с любовен роман, а твърде малко са качествените сред тях и…като попадна на нещо пълно с „ох” и „ах” и ме избива на простотия. Предубедено мрънкало съм – знам.

Хич нямаше да си губя времето с „Възлюбена”, пък и дори да се бях престрашила да посегна към романа сама – тематиката (робството) вероятно нямаше да ме спечели, особено при сегашното ми кисело настроение. Започнах да я чета заради това, че ми бе дадена от специален човек, но след първите няколко страници вече я четях, защото нямах никакво желание да я оставя.

Няма нищо общо с „Улица Консервна“ или „На изток от Рая“, но някак естествено в представите ми тя стои до тях. Може би просто Тони Морисън (това е артистичен псевдоним май, но си проверете в мрежата, на мен ми предстои сериозното и проучване) е следващият американски писател, който ще обикна без много условия и не от гузно чувство, че чак сега я чета, а защото има превъзходен стил и… само как умее да разказва тази жена.

Ето Ви малко откъсче,

а ако искате да я чуете

Понеже хич не обичам да разказвам за книги. Съвсем вкратце.

Това е една история за вина, обич, сила и слабост. История за робството и способността да се оцелее в него, но и за цената, с която се плаща надделяването/освобождаването. Повествованието привидно криволичи и обикаля около събитията, свързани с бягството на една жена и нейното семейство 18 години преди разиграващите се събития, но това е само фон за битката на героинята с вината и копнежа и по обичта на дъщеря, убита, за да не повтори живота на майка си. Магията, нереалното и мистиката също са само фон – фон на една обикновена човешка история за търсенето на щастието и постигането на мир със самия себе си.

Надявам се, че съм казала достатъчно малко, за да не разваля нечие удоволствие от четенето на „Възлюбена”. Книгата е издавана преди доста време (Народна култура, София, 1993г. – преводач е Жаклина Хаимова), ако не успеете да си я намерите – потърсете нещо друго от Тони Морисън. Аз (поне) задължително смятам да го направя.

На смелчаците и любопитните: Приятно четене! 😉