Подари ми я една приятелка.
От доста време не бях чела. Имам такива гадни периоди – започвам десетина книги и нищо не ми е по вкуса, после попадам на КНИГАТА и всичко си идва на мястото.
Благодаря, Ги! Чудесно попадение.
Да си призная, ако зависеше от мен – нямаше да посегна към тази книга. Заглавието провокира асоциации с любовен роман, а твърде малко са качествените сред тях и…като попадна на нещо пълно с „ох” и „ах” и ме избива на простотия. Предубедено мрънкало съм – знам.
Хич нямаше да си губя времето с „Възлюбена”, пък и дори да се бях престрашила да посегна към романа сама – тематиката (робството) вероятно нямаше да ме спечели, особено при сегашното ми кисело настроение. Започнах да я чета заради това, че ми бе дадена от специален човек, но след първите няколко страници вече я четях, защото нямах никакво желание да я оставя.
Няма нищо общо с „Улица Консервна“ или „На изток от Рая“, но някак естествено в представите ми тя стои до тях. Може би просто Тони Морисън (това е артистичен псевдоним май, но си проверете в мрежата, на мен ми предстои сериозното и проучване) е следващият американски писател, който ще обикна без много условия и не от гузно чувство, че чак сега я чета, а защото има превъзходен стил и… само как умее да разказва тази жена.
Ето Ви малко откъсче,
а ако искате да я чуете
Понеже хич не обичам да разказвам за книги. Съвсем вкратце.
Това е една история за вина, обич, сила и слабост. История за робството и способността да се оцелее в него, но и за цената, с която се плаща надделяването/освобождаването. Повествованието привидно криволичи и обикаля около събитията, свързани с бягството на една жена и нейното семейство 18 години преди разиграващите се събития, но това е само фон за битката на героинята с вината и копнежа и по обичта на дъщеря, убита, за да не повтори живота на майка си. Магията, нереалното и мистиката също са само фон – фон на една обикновена човешка история за търсенето на щастието и постигането на мир със самия себе си.
Надявам се, че съм казала достатъчно малко, за да не разваля нечие удоволствие от четенето на „Възлюбена”. Книгата е издавана преди доста време (Народна култура, София, 1993г. – преводач е Жаклина Хаимова), ако не успеете да си я намерите – потърсете нещо друго от Тони Морисън. Аз (поне) задължително смятам да го направя.
На смелчаците и любопитните: Приятно четене! 😉
Прилича на Боб Марли 😛
Шегувам се 😛
Въпреки това, ако почна да я чета ще си тананикам реге песни 😛
аз съм й голям фен 🙂 Song of Solomon („Песента на Соломон“, Профиздат, 1984 г.) е, за мен, най-добрата й, препоръчвам горещо.
@vladimir
Благодаря, утре ще пообиколя антикварите.
@lammoth
А сладоледа къде го забрави 😛
🙂 Много хубаво си я описала….Жалко, че не обичаш да разказваш за книги 🙂
Заглавието звучи странно на български, защото това е името на една от героините. Ако бяха запазили името в оригинал, щеше да грабва повече читателски интерес. Има чудесна аудио книга на английски, ако искате да се насладите тотално, пропоръчвам този аудио вариант.