***

Крия се от мислите си,

подгизнали от страх,

пазя се от грозните думи

и злобните им порои.

На кални вадички

вече се стича

даже смехът

по устните ми,

под чадъра

вали самота

и от дупките

по душата ми

прокапват

хладни спомени.

Синоптиците

предвещават

код „меланхолно“.

 

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *