Празниците и празнуването

Зори наскоро писа за изпразнените от значение празници. След като един-два от тях отминаха, реших и аз да изтуря семето на мъдростта си в общата купчинка.

Да се празнува, ще рече, че отбелязваме нещо си – я важно за обществото събитие, я важно за обществото или негови членове напомняне, я важна за обществото промяна. Колко от хората обаче възприемат акта като част от общностните си задължения и съхранение на паметта? Не на мене тия. За много хора, какъвто и да е празникът, той е –повод– за пиене, ядене и веселие. Да де, ама често тия празници нарушават работната седмица, нормалната дейност на фирми, институции и т.н. Какво от това? Ами това, че, ако някой иска да се натряска, има целия уикенд на разположение. Защо да не го направи тогава, а не да си измисля поводи? Ако иска да излезе със семейството си – време ще се намери.

Трети март за колко от българите е повод да отворят енциклопедиите, учебниците по история или други сериозни трудове, за да си припомнят какъв е тоя ден? Колко от тях изобщо знаят как е протекла Руско-турската освободителна война? На колко реално им пука и за колко това е просто един удобен ден да изклинчат от работа, университет, училище, детска градина, забавачка…? Ама като само ние го празнуваме, така показваме и си доказваме, че сме българи, ние и никои други. И е нужен цял един работен ден за целта? Ух, че трудно доказателство!

Осми март, макар и работен, пак е изпразнен от съдържание. На седми биеш жена си, на осми и купуваш бонбони, след което пак я биеш, а на девети я караш да изхвърли кутията от бонбоните, както и зъбите си, които си й надробил вътре, когато снощи се е пробвала и тя да опита от шоколадовите късчета. Това се случва в половината случаи. В другата половина жената е толкова еманципирана, че цветята, честитките и бонбоните са просто поредната безсмислица. Празникът има смисъл, но не когато е имитиран или когато човек приема жената за човек и през останалата част от годината. В Близкия изток, Африка, Централна Азия и други все още проблемни места, хората трябва да си припомнят, че и жените имат права, а ние трябва ли да се правим на маймуни и да продължаваме сякаш жените нямат?

Гергьовден е дата на ежегоден овчи геноцид. Колко обаче от веселите колачи се молят за здрава и богата реколта, докато нагъват прясна мръвка? Колко от тях излизат в полето, за да се изчукат ритуално или да извършат имитация на същото това действие? Ако не сте от тези хора, защо тогава изобщо колите агнето? Не бягайте с думите, че било купено вече готово агнешко. Агнешкото не расте по щандовете.

Мога да изброявам и изброявам празници – имаме ги много. Жалкото обаче е, че смисълът им е изгубен, изгубил значение, пренебрегван и какво ли още не, за да бъдат празниците превърнати в поводи. Бъдете смели, радвайте се, живейте, спомняйте си и без повод, но в подходящ момент, когато няма да правите 10% от оборота на магазините – същите стоки се продават през цялата година. Назначете си Св. Валентин, когато цъфтят теменугите; Коледа, когато откриете нещо, което знаете, че ще е чуден подарък; денят на християнското семейство, когато всички сте заедно, даже да не сте християни; денят на Земята, когато имате възможност да почистите боклуците и всеки ден, ако можете да се въздържите от правенето им; Нова година, всеки път, когато вземете важно решение, а иначе не си давайте труда. Изобщо не бягайте от работата и не се подчинявайте на разписание, за да се радвате на живота. Не замаскирвайте радостта си с неща, които не разбирате, в които не вярвате, или за които въобще не Ви пука!

Публикувано в Гост също рече. Постоянна връзка.

2 коментара по Празниците и празнуването

  1. Марк каза:

    Здрасти, Гост –

    Празниците са, за да поспрем и да си кажем, че има за какво да сме щастливи. Обаче често ние минаваме през тях – както и ти си забелязал – без да спираме. Тогава те са просто уморителни дни с друго име.

    А пък празниците на „исторически“ дати са си направо малоумие.

    Поздрави – Марк

  2. gost каза:

    @Марк
    Здрасти, Марк! Ако човек сам не се сеща, че може да се радва, празникът за него ще е поредният уморителен ден, както ти казваш, а ако се сеща, то той не се нуждае от разписание за целта, мисля. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *