Имам среща

Събудих се от мисълта, че снощи съм пропуснала нещо, нямаше видими щети, нищо не бях загубила, някак всичко си беше по местата, ноооо…

По думите на Марк птичоците се деряха като жепейци пред развод (напомням си да го питам това сравнение как се е пръкнало), беше още много рано, небето просветляваше и … прозрението ми се стовари на още сънената глава, благодарение на аромата, който се процеждаше от отворения прозорец. Миришеше на влага и зелено – така и не съм разбрала кога пак е валяло, но улиците са прясно локвести, значи е било след като се прибрах, а може да са останали от снощи, а и какво толкова – не това беше важното, нито аромата на зелена трева. Косят я в почивките на дъжда и този, присъщ на детството и ваканциите ми, мирис се носи из града с дни. Открих какво съм пропуснала благодарение на миризмите, защо сега вече много добре си припомних как снощи, минавайки през Докторската, усетих оная невероятна сладост във въздуха, дължаща се на цъфналите липи.

Как съм могла да не се спра, защо пропуснах да не им се порадвам!? Сега връщам спомените си до първия миг, в който ме заля на алеята липовото вълшебство, даже погледнах към тях (няколко една до друга), само една беше отворила миниатюрните си топченца, но това беше достатъчно, за да ме лъхне на лятна сладост. И нищо, продължих си. Не мислех, не гледах, просто крачех към къщи.

Не, не е възможно да съм била толкова уморена, какво толкова съм мелела в мислите си – май не ме мъчеха никакви!?

Ужасена и ядосана на себе си се метнах се в банята, после спретнах първото кафе за деня и тържествено си обещах – среща, истинска среща с липите.

Планът е брилянтен. Сутринта е набъкана със задачи, но мога да си тръгна от работа в 18, а не както доста често се случва към 19-20 часа. Планирам разходка през Борисовата. Липите започват още при градинките на Плиска, после ще липсват за известно време, но пък след езерцето с лилиите… Е там е истината, все трябва да има цъфтящи. Ако не се закотвя под някоя като пригладняла коза – ще мина през НДК, за да си доставя известно количество книги, даже може да проверя толкова ли е неустоим Блажев в омайването на бъдещи фенове на Сафон, после ще си взема последното кафе за деня от Костата при входа на НДК и ще си спретна дълга разходка към дома.

Имам среща с липите и ми е нужна сериозна магия срещу дъжд. Само за тази вечер. Ако някоя веща дама може да удари едно рамо – ще съм задължена 😉

И предупреждавам синоптиците – да не си измислят никакви следобедно-привечерни дъждове, защотоооо… хич не смятам да се съобразявам с малко мокро, но в дъждовно време не се усещат така силно липите, а толкова ги чаках.

Публикувано в Закачалки. Постоянна връзка.

8 коментара по Имам среща

  1. caribiana каза:

    снощи се събудих, защото ми миришеше на липи!
    Има една до блока точно, явно е доста ароматна и вятърът е духал в правилна посока.
    За дъжда само мога да стискам палци, обаче. Вчера в най, ама най-проливният, който се случи напоследък реших, че е ок да ида до другия край на града. Оказа се, че не е ок 😀

  2. deni4ero каза:

    Аххх … Вземи ме и мен, вземи ме и мен, моля!

  3. Зори каза:

    @caribiana
    Аз защо живея със заблудата, че морските се справят без проблеми с всякакви водни проявления. А за липата – завиждам, неблагородно 😉
    @deni4ero
    Малко си далечко, пиле 😛

  4. deni4ero каза:

    пффф … знаех си, че разстоянията ще ни разделят … 😛

  5. Зори каза:

    @deni4ero
    Ни риви, се ше си довлека задника до майненско. Просто ще си дигна чукалата сама и даже може да остана за една вечер, за да е пълно размазването 😛

  6. deni4ero каза:

    @Зори
    мдааа … обичам да говориш така … продължавай …

  7. traiana каза:

    Познай как мирише в Заарата?:) Любим период ми е от годината!

  8. Зори каза:

    @deni4ero
    😛

    @traiana
    Аааа, не е честно, дразниш ме. Миналата година по това време бях там и… беше приказно. От този аромат по-вълшебни бяха само няколкото уникални човека, с които се запознах. Имам спомен и за един фантастичен ресторант с френско име, седяхме в градината, а по масата падаха цветовете на едно дърво (забравих му името) и беше страхтна вечер.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *