Марули

–   Тия марули от къде са?

–   Директно от Долината на царете, господине.

–   Ама пресни ли са!?

–   Царете ли, господине?

–   Какви царе?

–   Е, тия от долината. Преди бая време са ги закопали, та не ми се струва да са съвсем пресни.

–   Не говоря за царете. За марулите питам.

–   Че как да не са пресни!? Преди малко ги набрах. Аз си ги отглеждам екологично чисти и без генно модифициране. Как са ги рупали едно време тракийските царе, такива са и днешните.

–   Ма тя долината не е толко близко, че да са съвсем пресни.

–   При тоя хубав път, как да не е близко, бе господине. Направиха ни го заради царете, да си ги показваме на чужденците. Метнеш се на колата и кеф ти Сефт, кеф ти Сефт Трети, кеф ти братовчед му.

–   И колко струват?

–   Ееее, колко да струват – много, щом чужденците се натискат да ги гледат.

–   Чак пък да гледат марули!

–   Ма аз за царете, бе господине, а марулите са по левче.

–   Толко скъпи!

–   Ка ше са скъпи, господине, тва са царски марули?

–   Оная баба отсреща ги продава по трийсе стотинки.

–   Ма нейните са от Кремиковци, господине, пълни са с тежки метали. Боднеш салатка с ракийката и светнеш.

–   Е, хубаво – ще взема от съседната сергия. Там продават две за левче.

–   Щом искаш да се минеш – земи си. Ама да не кажеш после, че на пазара сички сме мошеници, щото оня продава тия марули от как съм на тая сергия. Пет дена поред го гледам, сека сутрин ги пръска с парафин – да стоят прави и да лъскат, че да се лъжат балами като теб. А вечерно време, преди да си тръгне ги прибира в хладилника. Пет дена ти казвам. Ако искаш да ядеш парафин – земи си, не те спирам.

–   Е как така пет дена го гледаш, пък тая сутрин си брал марули?

–   Ама ти за колко време мислиш, че се бере марула? Това да не ти е ананас – да требе да се катериш на палмата, па да разгонваш маймуните, да го сечеш с мачетето…

–   Те се изкопават.

–   Царете ли, господине. Изкопават се, ама бая народ вече е копал, та не са останали много.

–   Не царете, ананасите.

–   Ма какви ананаси, бе господине, тука само марули продаваме!

–   Продавайте си със здраве!

–   Е, къде тръгна сега, бе господине! Айде ше ти направа отстъпка – две марули и връзка лук за три лева.

–   Не, благодаря!

–   Е, ти за без пари ли ги искаш?!

–   Не, просто царските не са ми по джоба.

–   Така кажи, бе господине! Имаме и болярски марули, само за седемдесе стотинки. Расли на припек, под крепостните стени. Абсолютно пресни.

Публикувано в плодизеленчук. Постоянна връзка.

Един коментар по Марули

  1. traiana каза:

    Брей, царски цени навсякъде:)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *