Негостоприемна планета

Тази планета е вече заета.

Вървете си!

Идете при съпругата си,

приличаща на дългостеблена черна роза,

родена в далечен парник,

обезопасена и обезпаразитена,

с премахнати бодли,

с изрядни симетрични листенца.

Вехнеща само от поглед,

приучена на специални грижи

и изтънчени обноски.

Оплачете се от самотата си

на любовницата си –

този пищен майски трендафил,

избуял над масивния каменен зид,

който градите пред старостта.

Вярно, че боде безогледно,

тази прекрасна украса,

на мъжкото Ви самочувствие,

но как опиянява с аромата на младостта си, а!?

И не е важно, че цъфти с много цветове –

не всички, предназначени за Вас,

нали все пак Ви дарява с

нектара на майската си сладост.

Обаче –

на тази планета, господине,

не виреят нито рози,

нито арогантни и самовлюбени,

не малки, а мамини принцове,

вярващи си,

че могат да опитомяват кактуси.

Тази планета е вече заета.

Няма място за гости,

вървете си, господине!

Тук вече живеят няколко незабравки

(отлично помнят лъжите Ви),

три-четири метличини

(нямат нищо общо с чувствата,

които Вие пометохте,

просто са ми любими),

има и един слънчоглед

(упорито преследващ

светлината на мечтите),

и аз – един трън

(пишман-поет).

Нали разбрахте?

Тази планета е заета.

Негостоприемна е тази планета.

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

4 коментара по Негостоприемна планета

  1. anima каза:

    Прекрасно! Поздрави!

  2. lammoth каза:

    красиво :*)

    най-много ми хареса:

    „нали все пак Ви дарява с
    нектара на майската си сладост.“

    мм 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *