Физика на невъзможното – Мичио Каку

Специално за Ник, който иска да ме превърне в доктор Моро на преводачите.

 

Физика на невъзможното - Мичио КакуНай-вероятно ме подведе заглавието, но книгата не се оказа това, което очаквах. Първоначално реших, че Каку ще е направил нещо визионерско, с което ще обобщи основните изследователски направления в съвременната физика и технологии, което ще даде и представа какво може да се очаква от бъдещето. Наместо това авторът е подбрал най-любимите си технологии от Стартрек и други случайно попаднали му филми и ги категоризира на способни да се случат в близкия век-два, възможни да се случат след милион години и принципно невъзможни. Тук трябва да кажа, че Каку взима и технологии от книги, но е очевидно, че не е чел доста от тях. Най-забележителните примери са за ясновидството, при което споменава филма „Специален доклад”, но забравя, че той е по „Доклад на малцинството” от Филип Дик, както и черешката на тортата – „Огледалото на Алиса – вълшебно устройство, което свързва околностите на Оксфорд със Страната на чудесата”. Без коментар.

Хубавите страни на книгата са, че все пак се говори за модерните технологии, как те могат да се развият в бъдеще и въз основа на кои закони на физиката. Някои от най-популярните елементи в жанра са обсъдени доста сериозно и грамотно, което определено ми хареса. Темите са разнообразни, възможностите – също. Събрани са мненията на множество специалисти, а проблемите са посочени и разяснени. Описани са основните постановки в съвременната наука, като са представени с достъпни примери. Общо взето – забавна и поучителна книжка, макар да е имало какво още да се добави, мисля си.

Отрицателните страни на книгата обаче си съществуват. Както споменах и по-горе, Каку говори понякога за неща, от които нищо не разбира, което си проличава най-вече в примерите, които дава. Някъде срещах израза: „правете нещата възможно най-просто, но не по-просто отколкото трябва”. Каку определено не се е придържал към тази максима. Докато се опитва да онагледи някоя идея, авторът ръси бисери от рода на този, че нирвана е съществуване във по-висши измерения. Мешавиците, които се получават единствено спомагат за повишаване на незнанието. Въз основа на нивото на обяснения и идеите за книгата, които са в основата й, бих казал, че това е четиво за деца в диапазона 12-14, които прекарват основната част от времето си пред телевизора.

Специално място обаче трябва да отделя за преводача, а евентуално и за редактора му. И двамата изглежда са чували за елките някъде в детството си, а после са се постарали да изличат неприятния спомен. Очевидно е, че умножението на ум не им се отдава, но и не са намерили алтернатива. В резултат на това прехвърлянето на мерки и теглилки от имперската мерна система в използваната и у нас система SI протича в един крайно творчески стил на работа. Опитите да бъдат прехвърлени всички мерки и в СИ дават потресаващи резултати от вида:

Половин ярд е около 40 см;

6 мили са прехвърлени първо като около 11 км, а по-късно като 11,6 км, без да се отчита факта, че става дума за 9,6 км;

30000000 мили са 54000000 км, след като в действителност иде реч за 48000000 км;

Особено последното е ужасяващо, защото, въпреки че в един момент колективът отбелязва, че една миля е равна на 1609 метра, оттам нататък пресмятат всичко като че ли една миля е 1800 м.

Глупости и гафове както на автор, така и на редколегия могат да бъдат открити на още куп места. Към края има една поредица от може би осем или девет изречения, от които само в едно липсваше „Големия взрив”. Любопитно как не са се опитали поне малко да разтурят натрупването, което наистина дразни.

Събраната авторско-преводаческа интелектуална мощ ражда още един диамант. По невнимание вероятно и на двете страни се появява следното:

„…възкликнал: „Какво сме ние, университет или дружество на къпещите се в баня?“

Това повдига един обезпокоителен въпрос. Ако енергията бива запазена, защото законите на физиката не се променят с течение на времето, то тогава може ли тази симетрия да бъде нарушена в редки, необичайни обстоятелства?”

Пускам и пасажите преди тях, за да покажа за какво точно иде реч в горния цитат.

Последствията от теоремата на Нетер за модерната физика са дълбоки. Всеки път когато физиците създават нова теория, независимо от това дали тя разглежда произхода на Вселената, взаимодействията на кварките и други субатомни частици, или антиматерията, започваме отначало със симетриите, на които се подчинява системата. Всъщност за симетриите сега е известно, че са фундаменталният ръководен принцип при създаването на всяка нова теория. В миналото симетриите бяха смятани за страничен продукт от една теория – привлекателна, но в крайна сметка безполезна характеристика, която е хубава, но не е от особено значение. Днес осъзнаваме, че симетриите са най-важните характеристики, които определят всяка теория. При създаването на нови теории ние, физиците, започваме със симетрия, а после изграждаме теория около нея.

(За съжаление Еми Нетер, подобно на Болцман преди нея, трябвало да се бори със зъби и нокти за признание. Тъй като била жена, отказали да й дадат постоянно място във водещите институции по полов признак. Наставникът на Нетер – големият математик Давид Хилберт, бил толкова обезсърчен от неуспеха да осигури преподавателско място за Нетер, че възкликнал: „Какво сме ние, университет или дружество на къпещите се в баня?“)

Това повдига един обезпокоителен въпрос. Ако енергията бива запазена, защото законите на физиката не се променят с течение на времето, то тогава може ли тази симетрия да бъде нарушена в редки, необичайни обстоятелства?

 

Работено е през пръсти и дразни.

 

В заключение ще кажа, че Каку страда от болезнено познатото ми заболяване, което се описва като „знам много, следователно знам всичко”. В резултат пише куп оплетеници покрай хубавото. Смятайки аудиторията си за безкритична и той самият става такъв. Преводачът само засилва това усещане, добавяйки и подозрението, че дори  аз, който имам средни знания по английски и математика, бих могъл да се справя по-добре, а това не е никакъв повод за радост.

Публикувано в Гост също рече, прочетено. Постоянна връзка.

5 коментара по Физика на невъзможното – Мичио Каку

  1. Nostromo каза:

    Ех, разфасовал си го на податомните му частици. 🙂
    Между другото и аз започнах да я чета от Читанка, ама още съм на въведението. 🙂 Имам я и книжна, ама още като си я взех, фактът, че е доста разхвърляна, ме отказа да я подхвана веднага и направо подкарах „Паралелни светове“ (пак е на Бард, но нямам спомен да съм се дразнил от превода, въпреки, че е възможно да са ме метнали при някои сметки – обикновено тях ги приемам на доверие). Та исках да кажа, че въпросната трябва да ти допадне доста повече, защото въпреки че засяга в конктретика определени проблеми на съвременната физика (а знам, че ти обичаш темата да ти е представена по-общо, т.е. да обхваща всичко от сътворението на Вселената до последните й три минути 😀 ) има и много допълнителна информация, гравитираща около обсъжданите въпроси. Аз лично много й се израдвах, защото ми даде доста обща картина, на някои постановки, които до тогава виждах единствено сами за себе си.

  2. gost каза:

    Всъщност май съм чел и „Паралелни светове“, но беше някъде миналата година и нямам много пресни спомени за нея. Спомням си, че не ме възхити, но тогава не бях в настроение за заяждане, плюс, че Ник го нямаше да ме подкокоросва. 😀
    А самата книга не е толкова зле като за подрастващи телеманчета. Информацията вътре е по същество вярна и полезна, просто е селективно подбрана и непълна, а изпълнението е лошо по цялата линия.

  3. Nostromo каза:

    @gost
    Да ти се чуди човек що си губиш времето да четеш научнопопулярна литература – малко ли строго академичен труд има на тоя свят. 🙂

  4. gost каза:

    @Nostromo
    Не знам, питай Ламота. 😛

  5. красимир комитов каза:

    „“…нирвана е съществуване във по-висши измерения..““- какво Ви притеснява?!Слава богу, че съвременната наука се приближава с езотериката на миналото!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *