Бягство в парка ли!? Ми то и там е пълно с простотия…

Да, няма как да се скрие човек от простотията, пък и като знам колко много от собствената си влача непрекъснато с мен…

Добре де, ето Ви цялата предистория на днешното ми пенявене.

Обичам да се скатавам из парка- след работа или между две срещи често се шмугвам там за час-два и забравям за всичко. Книжка, мъника, ако ме прихване да ровя из нета или ми се припише нещо и тотално изключване. Простотията, бързането, тълпите от хора, които се шматкат из общоприетите алеи биват игнорирани с някоя тиха, закътана пейка, а може и да не е пейка – просто намирам някое спокойно и зелено местенце и се изключвам. Поредното такова изключване ще се случи след малко, но не издържам да споделя колко драматично обядвах днес.

Събудих се твърде рано тази сутрин. Готвих, отметнах няколко служебни писма и в десет си спретнах първата сутрешна среща за кафе. Така и не се сетих за закуска. Леденото лате ми дойде добре и хич нямаше да се сетя за храна, ако не бях решила да се поразходя по-сериозно из Борисовата. След тегела до Плиска и обратно до Орлов усетих жегата и умората от неудобните кифленски чехленца и към два ми се прищя да хапна. Стори ми се добра идея да пробвам скумрия на скара в едно заведение на открито, което се появи относително скоро по пътя ми. И се започна забавлението.

Избрах си грешната маса. Попаднах до тази на собствениците. Циркът беше пълен.

Почти със сядането научих, че сервитьорите крадяли шефовете – не маркирали, консумирали и пр.. На висок глас последва оплакване, съветване и планиране на тактиките за противостоене. Паралелно с това част от „антуража” беше инструктирана как да купи 40 торби пясък и цимент. Проведе се назидателно биене по канчетата на двама от сътрудниците, няколко телефонни разговора с „тъпанари” – за немонтирано осветление, ненаправени услуги и прочие и прочие.

Когато дойде скумрията (ставаше) паркира и бусът със строителните материали и част от бичетата (разбирайте антуража на собственика) почнаха да носят торби – забавна гледка. Един умен чиче, значително по-кльощав и вероятно работяга, нает за строител, изби рибата като извади една количка и започна да прекарва материала, секвайки дефилето на мускулната наличност и тоталното отсъствие на акъл и трудови навици (във фитнеса се вдига тежко, не се мисли как да се оптимизира работата). Добре че го направи – нямаше да изтрая още дълго да не се завъргалям от смях.

Ядях си кротко рибата, слушах дълбокоумни заключения за управлението на персонала и си мечтаех за свят, където на клиентите се поднася деликатна грижа и изтънчено поведение. После си теглих една на самата себе си за проявените прекалено високи очаквания и след известно изчакване за сметката – свърших това, което трябваше да направя още в самото начало – поех към любимото си местенце, където присядат само нормални хора, които, въпреки че притежават iPhone, не крещят от него на целия свят, че са комплексирани и ограничени.

Но скумрията не беше лоша.

И да – знам, че съм кучка, но…честно – скумрията ставаше 😉

Публикувано в Миш-маш. Постоянна връзка.

6 коментара по Бягство в парка ли!? Ми то и там е пълно с простотия…

  1. anima каза:

    Забавна или не толкова , но за сметка на това често срещана ситуация. Ех, кога ли парвенютата , ще отстъпят място на истинските професионалисти във всяка сфера…
    Поне скумрията си я е бивало. Утешително:))))))

  2. Кръстю каза:

    Азъ пък попаднах в една пицария, в която единствено сервитьорката ставаше, за разлика от пицата, айряна и менъ 🙁

  3. deni4ero каза:

    Жено, ти в колко ставаш, че до 10 си И сготвила?
    Как беше скумрията, викаш 😀

  4. Зори каза:

    @anima
    Беше интересна случка – хич не съжалявам, научих много.

    @Кръстю
    Хъм, явно си просиш едно виртуално щипване с подсещане да не си просиш комплименти. Ставането зависи от нуждите – обичам да заспивам или да се събуждам с твоите постове, не се бутай при НЕ-ставащите 😛

    @deni4ero
    6 – 6,30 стандартно 😉
    А скумрията – ставаше.

  5. За коя скумрия всъщност иде реч? :))))))

  6. зори каза:

    @Ирония Идиотова
    Веднъж и аз рекох да не ползвам метафори и сравнения и ти веднага ме гепи – истинска скумрия на скара 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *