История, която има само начало, но още е без заглавие

Перфектната погребална церемония трае точно толкова, колкото да накара хората да се замислят за живота, но без да им позволи да се уплашат или отегчат до смърт от тази мисъл. Е, Билг не само, че наруши добрия тон, умирайки на майната си (две седмици път с най-бързата колесница, а тялото му – потопено в каца с мед, за да се запази, колкото е възможно за свещенодействието), а и взе, че пукна от задавяне с мляко. Мързелив човек беше, така и не се научи да се храни сам. Казват, че момчето, отговарящо за млякото му, било възпрепятствано да извърши ежедневното си задължение, тъй като се забавило в покоите на великия жрец и от лакомия Билг надигнал сам чашата, но понеже никога не го бил правил, не се сетил да спре навреме и се задавил фатално. За капак тиранът измъчи поданиците си с почти осем часов преход из града. Влачиха катафалката му по всички градски кьошета, покланяха му се всички съсловия. Принасяха му жертвоприношения, възхваляваха го, оплакваха го. И всичко това се случваше в една нечовешка жега. Прахоляка се стелеше над процесията, фините песъчинки хрущяха в пресъхналите усти на хората, стражите наблюдаваха зорко за нарушители на заповедта да не се пие и яде по време на цялата церемония. Всеки нарушител моментално ставаше спътник на Билг в отвъдното. Само за първия час катафалката се покри с труповете на три задушени кърмачета и обезглавените им майки. Стражите ги бяха открили по домовете им. Не, че пазителите на реда спазваха някакъв ред – те просто бяха плъпнали из опразнените къщи, за да отмъкнат каквото могат и се бяха натъкнали на майките, предпочели да се скрият с невръстните си рожби. Наказанието, произнесено от жрецитепо най-бързата процедура, беше смърт. Същото се стовари и върху един лаком посланик, похапнал си ментов бонбон, без да знае, че приемането на храна по време на церемонията е смъртен грях. Същото се случи и с двама ученици, дъвчещи дъвка и един уличен помияр, имал глупостта да се опита да оближе дръвника, на който бяха обезглавили една от кърмачките.

„Билг не беше светец и приживе, но след смъртта си съвсем озверя” – шепнеха си хората и преглъщаха праха и умората.

Най-сетне церемонията приключи. Със залеза на слънцето всички се събраха на площада пред двореца . Тялото на тирана беше положено в мавзолея, където щеше да преседи седем месеца, а после жреците щяха да го изгорят и да смесят праха му с живата вода за сутрешните служби в столицата, за да могат всички жители да се слеят със своя любим владетел.

Проехтя гонг за освобождаване и площада започна бързо да се изпразва. Стражите и военните се събраха на групички, около които гражданите се опитваха да обикалят на разстояние. Хората все още бяха много уплашени и се стараеха тихо и бързо да се измъкват по малките улички, но за пазителите на реда пребиваването в тишина бе необичайно явление. Няколко наперени младока от градската стража кресливо и цинично задиряха преминаващите край тях жени, капитаните спореха за някакъв график на нарядите и се псуваха гласно и цветисто, смеейки се един на друг. Три войничета от кавалерията, покатерени на дръгливите си добичета, за собствен кеф периодично запушваха уличките, заставайки напряко с конете си. Жителите на столицата безпомощно се скупчваха край тях, после първите, притиснати от прииждащата тълпа, се опитаха да изберат правилната посока, а кавалеристите се забавляваха да плашат най-смелите, като уж се опитваха да ги стъпчат и в последния момент дръпваха поводите.

Точно след едно такова премеждие достолепната Тетина, бивша дойка и Билг и поради това леко разчувствана от смъртта му, със сетни сили се добра до току що отворената врата на пекарната в близост да площада и влетя в нея , почти помитайки собственика.

–   Ай, госпожа Тети, – разбуча се пекарят Мелчо – спрете преди да сте ме премазали! Достатъчно ни помесиха стражите. И Вие ли сега?

–   Неволно беше – почти проплака старата жена – побързах да се скрия при Вас, драги Мел, защото не ме държат краката и онези проклетници кавалеристите ще ме прегазят.

–   Отдъхнете при мен, уважаема – предложи пекарят и посочи дългата пейка, залепена до стената. – Пък и мисля, че имам нещо, което ще Ви подкрепи – намигна и той заговорнически и отхлупи една голяма дървена кутия.

–   Меденки – почти изписка от удоволствие Тети и чевръсто бръкна.

–   По кротко, драга! – разсмя се Мелчо и весело хлопна капака на кутията след измйкващата и се ръка, стискаща сладка с формата на звезда.- Тази меденка има достатъчно сестрички, които ще Ви чакат всяка привечер. Идвайте да си побъбрим и да ми разкажете какво се случва из града! По цял ден при мен е пълно с хора, но само Вашите истории са ми приятни и успокояват страховете ми.

–   Ласкател сте Вие, господин Мел – разкиска се като момиченце Тети и бързо гризна едно от връхчетата на звездата. – Знаете как да примамите грешната ми душа.

–   Не е грешно да си похапне човек нещо вкусничко – смигна Мел и върна кутията обратно на един от рафтовете.- Пък и церемонията беше ужасяваща. Имаме нужда.

–   Което си е право, право си е. – съгласи се Тети – Дочух, че младата трета съпруга на Билг припаднала от мъка и се наложило да я свестяват. Щом за най-висшите нещата са толкова тежки – какво да кажем ние.

–   Тя третата съпруга не ще да е бела много тъжна от смъртта на Билг- смигна господин Мел и тъкмо отваряше уста да разкаже какво научил от камериерката и, когато в пекарнята нахлуха двама стражи.

Госпожа Тетина натъпка цялата меденка в устата си, сякаш се боеше да не и я отмъкнат, чевръсто скочи от пейката и се шмугна зад гърбовете на новодошлите, бързайки към изхода.

–   Довиждане, уважаема! – подвикна подире и Мел и започна да угодничи на новодошлите, предлагайки вкусни питки, трайни сухари и подлютени бисквити, които бяха любими на нощните стражи, защото разсънваха и засищаха едновременно.

Госпожа Тети подвикна едни „до утре!” и се смеси с тълпата, която продължаваше да се точи край входа. Нито тя, нито Мел имаха представа, че тази им кратичка среща ще сложи началото на една невероятна история, изпълнена с коварство, героизъм и лакомия. То и Вие нямахте представа, но сега вече знаете и аз преспокойно мога да спра тук и да запрашвам да работя, а какво се случи на госпожа Тети, докато се прибираше – вероятно ще научите съвсем скоро.

Публикувано в Медената пророчица. Постоянна връзка.

2 коментара по История, която има само начало, но още е без заглавие

  1. SunnySan каза:

    О, това започва страхотно и обещава хубавини, ако го развиеш в отделна категория! 😉 Пък и има сладкишииии (за които е силно препоръчително само и единствено да чета поне в следващите няколко еона…).

  2. Зори каза:

    @SunnySan
    Имам нужда от време и някой да ми оплеви летния мързел от мислите, че съвсем са буренясали 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *