Случайна среща с мен гневна

Според анонимни, но изключително добре осведомени източници, днес в началото на деня е възможно да бъде извършено ритуално обесване. Жертвата ще бъде провисена на собствените си вътрешности (не само на тях, защото няма да издържат масата). Ритуалното обесване ще се осъществи на някой стълб в близост до кръстовището на ректората и тялото ще остане да виси там поне 3-4 дни за  назидание на всички глупаци и завършени идиоти.

Писано е преди четири месеца – част от едно неизпратено писмо. Случайно попаднах на него и от два часа се опитвам да си обясня защо съм била толкова бясна. Не си спомням коя е била въпросната жертва – имам предположения, но са няколко и някак смешно ми се струва сега да се вглеждам в онова настроение, но то не е измислено. Вероятно съм била много ядосана, защото някой си е клатил краката и е създавал пречки на много хора, но явно този гняв е бил елементарна проява на несдържаност и агресия, щом съм забравила ситуацията и не съм дописала писмото.

Чудя се колко още гняв е унищожил парченца от времето ми, а аз дори не съм го забелязала и се ужасявам от мисълта, че ще го направя още стотици пъти.

Публикувано в Откачалки. Постоянна връзка.

15 коментара по Случайна среща с мен гневна

  1. gost каза:

    Имаше една молитва за страха в „Дюн“ на Франк Хърбърт. Мисля, че върши работа и за гнева. 🙂 Поне при мен работи. 🙂 Не че я казвам, но се придържам към принципа, Така че не се притеснявай да се гневиш, щом успяваш да го пропуснеш през себе си и да се освободиш.

  2. Добре, че не съм наблизо 🙂 . Всъщност щом не си го направила, може би не е толкова лошо. Понякога гневът излян върху хартия, предмет или само с думи, пречиства.

  3. anima каза:

    Гореописаното пречистване на гнева, много ми допадна… Така добре и образно описано, ми се струва достойно отпушване и разтоварване на гнева…Каквато и да е била причината предизвикала тези искренни и страстни щения в Зори , аз вярвам , че е била достатъчно основателна. И да обесника си заслужава съдбата..:))))
    Усмихнат ден на всички ,аз вече си оголих зъбките в усмивка след прочетеното :)))

  4. зори каза:

    @gost
    Страхът погубва разума – спомням си. Има доста по-древни с подобен характер, а вършим все едни и същи глупости 😉

    @Владимир Кабрански
    А, ей го къде е Самоков – не се успокоявай 😉

  5. Зори каза:

    @anima
    Хубав и на теб и да е пълен само с хубави емоции!

  6. gost каза:

    Не съм чул последните месеци за интересни гледки на кръстовището при Ректората. Има надежда и за теб. 😉

  7. Зори каза:

    @gost
    Щото правиха ремонт на градинката край Ректората. Ако знаеш колко буйно цъфтят цветенцата там, може и да си ревизираш надеждите 😛

  8. gost каза:

    Хайде сега, градинката й била виновна. Аз без градинка още съм на свобода и не ме търси полицията, пък ти ли няма. 😛

  9. deni4ero каза:

    абе, Гост, трай малко … нека първо си замине от нас, пък тогава подавай фитили 🙂

  10. gost каза:

    Лю, нека първо дойде, пък тогава ще спра с фитилите, щот, нали, ако не иска да ме ритне, няма какво друго да я изстреля насам. 😉

  11. deni4ero каза:

    почти съм на път да се съглася, но искам да я видя пак кротка … че много стълбове край нашия Ректорат – да не вземе да реши да смени местонахождението на ритуала :Р

  12. gost каза:

    Уф, като гледам, тя така и така ще ме бие само заради спама, дето й спретнахме тука, така че нямам какво толкова да губя. 😛

  13. Зори каза:

    @gost
    може пък да ти се размине 😛

    @deni4ero
    Споко – вас ще ви изтезавам с шоколад и бира 😉

  14. gost каза:

    Хм, мъчението звучи обещаващо… 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *