Слънчогледане

В просъница виждам, че слънчогледите до леглото ми са започнали да ронят жълто-оранжевите си листенца.

„Малки неблагодарници. – мисля си – Сутрин мия голямата им глинена ваза, подрязвам стеблата им, грижа се за тях, а те продължават да вехнат“.

Още е рано, задрямвам за миг. Сънувам как се събуждам. До леглото ми смъртта гледа как гледам слънчогледите и отмята още един ден от календара, а цветята ме зяпат и си говорят:

–   Смъртогледът се събуди – чувам – скоро ще започнат изтезанията.

Събуждам се ужасена, от себе си и от глупавите си сънища, а от прозореца подухва вятър и слънчогледите ми кимат сънено.

Време е да им сменя водата и да подрежа стеблата им.

 

 

 

 

Публикувано в Миш-маш, миши дарадонки. Постоянна връзка.

3 коментара по Слънчогледане

  1. Gloxy-Floxy каза:

    Мъжът ми винаги ме кара да се чувствам виновна като си набера малък букет от собствените си цветя на вилата. Та и ти сега, да не взема случайно да забравя. 😀

  2. Зори каза:

    @Gloxy-Floxy
    Да, спомням си с каква наслада берях лалета преди години – представи си стотина бройки и апартамент пълен с вази. Сега това може да се случи само след някакъв празник и то не по моя вина (пряка) 😉
    Обичам цветя, всякакви (само с розите не се долюбваме), но си мисля, че предпочитам да ги виждам в градини, по поляни, под някое дърво, в безкрайно поле от макове, метличина или слънчогледи. По-истинско е.

  3. Gloxy-Floxy каза:

    Просто се опитвам да си донеса малко градина, под дърво, безкрайно поле тук. Когато се прибирам, то истинското си остава, но няма кой да му се наслаждава… Нали помниш оня коан „издава ли шум падащото листо в гората, ако няма кой да го чуе?“ Аз наистина не знам. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *