Пъпеш

 

–   Тоя е зелен.

–   По какво позна?

–   Не му ли видиш опашката?!

–   Каква опашка?! Това е пъпеш.

–   Дръжката, гражданче, дръжката. Дебела е и има сок в нея. Ще е дебелокор и ше рупа, а сортът му сипкав. Требе да ти се рони на небцето и от вкуса и аромата да си притваряш очите без да искаш.

–   Ти си бил поетът на бостана!

–   Може да съм на бостана, ама като дигна бастуна.

–   Ще паднеш. Не ми се зъби! Старо куче си вече, не ме е страх.

–   А ти си кучица…

–   А тоя?

–   Тоя е узрял, ама е набит. Като се загледаш в кората и ще видиш, че е на петна. Не става.

–   Е къде му видя петната!?

–   Тука, тука, тука. Ма, ти съвсем нищо не виждаш май. Да земеш да сложиш очила, че ше се претрепеш некой път като вървиш и не виждаш къде стъпваш. Верно, че си грозничка и без цайси, ама требе да се живее. И стига зяпа онова момче от съседната сергия, че ше помачка се стоката.

–   Струва ми се добър.

–   На твойте години секи мъж е добър, ама тоя нема акъл.

–   Не говорех за продавача, а за пъпеша. Продавачът си има жена, не виждаш ли как се е вторачила в нас? И нищо ми няма на зрението – виждам много добре. Ти не виждаш, че гледам зад него. Там един избира нектарини от доста време. А петната по кората на пъпеша ги има само във фантазията ти.

–   Че ги има – има ги, ама, че му шарат очите – шарат.

–   Айде и прогледна тоя пъпеш!

–   Тоя с нектарините, душо.

–   Да гледа, не ми пука! Дай да избираме пъпеш, че вече съвсем се побърках! Е тоя става ли? Струва ми се, че е добър.

–   Струва ти се само. Виж колко са различни двете страни. Зрял е на кално място или е бил под много листа. Помни ми думата – ще мирише на мухъл, ше е жилав и ше има дъх. Хич не го гледай, не става!

–   Ама ти така един няма да харесаш. Тоя бил зелен, оня презрял. Аман!

–   Еееее, не се нервирай, де!

–   Какво да не се нервирам!? От сто часа съм заизбирала и ти все не ги одобряваш. Това е само пъпеш, не е нещо жизнено важно.

–   Как така не е?!

–   Ми, пъпеш. Ако не става, ще си купя утре друг, дето става и готово.

–   Днеска пъпеш, утре друго. Подменяте си живота така. Бива ли?!

–   Бива, не бива – това е положението. Уморена съм и искам да се прибирам, а ти си избирай пъпеш, ако щеш до утре!

–   Май нещо шмекеруваш. Не ми се чиниш толко уморена. Да не си намислила нещо, а?

–   И да съм, не е твоя работа. Премерете ми този, ако обичате! А ти избра ли?

–   Момче, я ми дай един към три кила!

–   Ама как така продавачът ще ти избира, нали си разбирач?!

–   Може да съм разбирач, ама не обичам да псувам мене си, а така, ако нещо не съм избрал…

–   Ааааа, кой сега шмекерува!?

–   Това не е шмекерия, мойто момиче. А и той, животът не е пъпеш – да го избереш веднъж и после да се псуваш. Избираш докато си жив. Отваряй си очите и хубаво гледай! И петната, и дръжките се са ти пред очите. А като избираш пъпеш – да го избере сайбията, ама преди това му даваш да разбере, че не си вчерашна! Разбра ли сега как се избира пъпеш?

–   За пъпеша разбрах.

–  Е, то и за другото е почти същото. Айде бегай!

 

 

 

Публикувано в плодизеленчук. Постоянна връзка.

5 коментара по Пъпеш

  1. lammoth каза:

    след сладоледа и шоколада, най-много обичам пъпеши 🙂

    Ти как си избираш пъпешите? 😛

  2. зори каза:

    @lammoth
    алчна съм и се налага да се удържам – трябва да се събират в отделението на хладилника, където се изстудяват най-бързо, да миришат добре и (ако нищо не ми е хванало окото) си купувам грозде – то ми е по-любимо от пъпешите и вече има 😛

  3. roshleto каза:

    ти на кого викаш ‘пъпеш, бе?

  4. Зори каза:

    @roshleto
    Айдеееее – стана въргал. Обещавам да стана по-внимателна и да ползвам само приемливи и женствени обръщения (кво ше кажеш за „прасковке“, „тиквичке“, „чушленче“?) 😛

  5. roshleto каза:

    то е ясно, че сите сме чушки ;Р

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *