сънено-лимонадено

Сутринта ми започва с кучешки лай, не съм чула алармата, но днес нямам планувани служебни срещи и това не е голям гаф. Кучетата лаят, та ке късат. Строителите на сградата от другата страна на площадчето оставиха 5-6 шарени и гласовити помиярчета. Ставам с мъка от леглото, последните няколко дни ми изсмукват енергията и нямам сили дори да се зарадвам на утрото. Казвам си, че умората се е натрупала, успокоявам се, че остава още съвсем малко и се повличам към хладилника. Снощи се сетих да накълцам във вода два лимона и един грейпфрут и сега ментовите листенца, розовото и жълтото са се превърнали в перфектна лимонада – малко мед, за да не мижа и две бучки лед – по-скоро за красота. Денят може да започне.

След първите глътки чувам как един кос гневно подвиква, че камбаните на Александър Невски били твърде монотонни. Прав е. Малко след това се дочува подрънкване и от кварталната църквичка. Косът продължава да се пеняви, че не стрували. Ако пита мен – по-скоро прилича на жалко поскърцване. Един кацащ самолет му затваря човката.

Ха-ха. Спомням си, че като малка сестра ми обичаше да ми заповядва да си затварям човката. Трябвало е да си купи самолет. Смея се на картинката, която изниква в паметта ми – тя фучи, а аз и късам нервите и се кискам доволно. Веднъж ми нахлупи един горещ крем-карамел на главата. Горката, яко съм я нервирала. Обещава си да и се обадя днес и заставам пред шкафа с кафето.

Оф! Мързи ме. Лимонадата е достатъчна. Ще оставя пиенето на кафе за работата, само след някакви се 30 минути – мога да потърпя.

Виждам приготвените бутилки и се сещам, че трябва да полея цветята на балкона – жегата ги мъчи. Изливам водата върху изсъхналата пръст и си мисля, че един студен душ ще ми дойде добре. Под душа обаче е приятно топло и просто няма сила която да ме накара да посегна към крана за топлата вода. И ако можеше сега пак да се шмугна в леглото…

Кой ненормалник е измислил сутрините, в които трябва да си заповядваш да станеш, а!? Е, може да се спечелят десетина минути обратно в леглото чрез оправданието, че това е първата проверка на пощата за деня, но даже и аз не си вярвам.

Само още две минути и ставам.

А дали мога да си позволя пет?

Публикувано в Откачалки. Постоянна връзка.

4 коментара по сънено-лимонадено

  1. траяна каза:

    Можеш, разбира се:) Откакто съм в отпуск си позволявам по един час:)После цяяяяяяяяяяла година няма да ми се случи, вкл. събота и неделя:)Хубав ден!

  2. Зори каза:

    @траяна
    Айде няма да си признавам каква черна завист ме гризе 😉
    Хубав и на теб!

  3. Nightwish El каза:

    А сутрешен крос няма ли? Мързеланка, китките ти вехнат от жажда и конкурират моите… 🙂
    Би трябвало да се компресира времето и понеделник заран да се прегръща страстно с петък следобед.

    пп. Сега ми се припи онова…ъъъ..бе там с лимоните и грейпфрута. Не те е срам! 🙂

  4. Зори каза:

    @Nightwish El
    Крос! В тая жега и с моите колена! Не, благодяря! Пазя си ги за хубави моменти 😛
    А и в жегата може да търчи само Нострето, щото през останалото време си чете на хлад върху порцелановия трон, а при мен в момента е баси жегата и некакви годости трябва да се конвертират, и е пълно с простотии за качване, и не е честно пък (не е измислен емотикон на ревящо желе, топящо се от жега и мързел).
    ПП на твоето ПП
    Ми направи си – вода, лимон на ситни шайбички, грейпфрут и той и малко ментови листенца, мед или захар и висока стъклена чаша, пълна с това и бучки лед 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *