Стари познайници

Търсих го близо четири месеца. Луксозно издание, малък тираж, смееха се, че бройките били почти поименни.  Антикварите казваха да не се надявам много. Чудеха се защо толкова отчаяно искам нещо, което никога не съм държала в ръцете си и не ме интересува като съдържание. Предлагаха ми следващото издание, но той бълнуваше за онова – с тежката гланцирана хартия, с допълнителни илюстрации и карти, с малки есета пред всеки раздел, писани от най-добрите приятели на съставителя.

Намериха я. Струваше колкото една почивка за двама ни, но той си мечтаеше за нея и аз я взех. Разделихме се само след месец. Той пожела да преустановим всякакви отношения.  Загубих част от познатите си, защото предпочетоха да ме избягват, демонстрирайки някаква криворазбрана лоялност към него. Продължих.  Намерих нови познанства. Намерих нови грешки за правене и нови пътеки за следване.

А преди няколко дни намерих повторно и онзи същия сборник, който толкова дълго издирвах преди десетина години. Не, не бях го забутала в собствената си библиотека – беше подарък за него и не бих го взела на тръгване. Намерих го в един кашон при букинистите. Струваше цели 5 лева. Напуши ме почти истеричен кикот. Помислих си да купя книгата само заради ценността и. Да си призная – темата не ме интересува много, но… някак сантиментално и умилително ми действаше.  Помолих да я разопаковам, често книгите са с целофан, за да не се цапат допълнително от прахта или някои дъжд, плиснал изневиделица. Продавачката се понамуси, но понеже вече си бях купила една и явно се надяваше на още – разреши.

И тук започна истинското забавление. Оказа се същата книга, която някога бях подарила. Не обичам да надписвам книги, той го знаеше, но настоя за посвещение и аз драснах едно компромисно „С обич: аз“.  Точно този надпис намерих. Първо си помислих, че ми се привижда, подсетих се за старото си увлечение към писалките, което наскоро пак се появи, не че много се сещам да пиша на хартия, но… При всички случаи, някога съм имала значително по-читав почерк, но пък и леко инфантилен. И това „аз“. Оф. То бива позьорщина. Направих си гавра със себе си и хич никак не ми беше жал за онази Зорница, която е останала в миналото. После си казах, че от много време не съм се сещала за тази стара любов, а на финала ми стана чудно как е попаднала книгата в кашона за пет лева. Не се стърпях. Попитах. Жената обясни, че е само продавач, нямала представа, но можела да провери.

Фантазията ми можеше да бълва какви ли не предположения за съдбата на този бивш подарък, повъртях я в ръцете си, позяпах красивите илюстрации, но в един момент просто си дадох сметка, че това е минало.  Запечатих внимателно опаковката. Обясних на продавачката, че ще и вземе добра цена от някой антиквар и си продължих по пътя.

Днес се сетих за сборника, търсейки си нещо подходящо за четене от рафта на чакащите, сега ще чета един пропуснат Мураками, но ми се прииска преди това да напиша няколко реда за един стар познайник, който открих сред купчина други стари и изоставени книги. Един стар познайник, който изоставих, но мисля, че постъпих правилно. Не съжалявам, че не си го купих – нямаше смисъл. Но ми е чудно какво ли ще стане с него. Дали продавачката ще послуша съвета ми или ще попадне само за пет лева в ръцете на някой щастливец и познавач, който също ще се чуди каква ли е историята на книгата?! А може някой да я хареса заради обложката. Да си я купи просто така. Да започне познанството си с нея, необременен от знания и страсти.

Дано!

Публикувано в Миш-маш. Постоянна връзка.

4 коментара по Стари познайници

  1. Gloxy-Floxy каза:

    А зяпна ли с уста? Аз така направих, когато свекърва ми за пръв път на НГ ни подари подаръците, които им бях направила предишната. С такова желание ги бях избирала … 🙂

  2. зори каза:

    @Gloxy-Floxy

    Аз доста често зяпам, т.е. зазяпвам се в разни неща, та като ми иде да зяпна от почуда – не ми личи много. А и твоята, и моята история са показателни – желанието да подариш нещо подходящо не е гаранция, че подаръкът ще е подходящ 😉

  3. Gloxy-Floxy каза:

    Ааа, не, в моя случай не е баш тъй. Щото тя като тръгне да ни прави подаръци, както е показала дългогодишната практика, ни вади най-хубавото от гардероба да ни го подари, пък си ползва квото и е останало от балканската война. 😀 Можех да сложа още някоя хубавиня на склад за черни дни, ама с простата си глава, взех та спрях да се хабя. 😀

  4. Gloxy-Floxy каза:

    Ама от любим мъж, бил той и екс, сигурно боли в пъти повече. Свекървата си е жЮвотно по дефолт. Та ти съчувствам! {}

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *