Понеделник-сутрин в приказния свят

– Същественото е невидимо за очите – повтори си малкият принц, бръснейки се пред огледалото в банята.

От видяното реши, че ще е добре да иде да му присадят към два сантиметра коса, защото челото му неусетно бе поело на среща с тила но реши да отложи процедурата за след почивката, облече се, взе харпуна и подкара към апартамента на Мечо Пух, който тъкмо беше се развел с Алисия. Бившата мечова мадама се беше уредила със страхотен адвокат и след развода Мечо се  оказа със значително занижени активи. Имаше колкото да не остава без медец и прашец, но не беше като в добрите стари времена.  По паспорт Алисия се водеше Алиса, родена беше в Горна Оряховица и бившите и съграждани много добре бяха я охарактеризирали с прозвището Ачка-плачка, защото всеки, който имаше глупостта да си поиграе с нея, после имаше възможността и да поплаче мъдро над опразненото си портмоне.

За да разсее горчилката на Мечо,  Принцът беше решил  да  покани своя изстрадал и ошушкан приятел да идат до морето. Нямаха време да направят един истински лов на бели китове, но нищо не пречеше да погнат оня хитрец Ум белия делфин, дето рутеше рускини на Слънчака и контролираше доставките на дрога в района.

Пътувайки към приятеля си, малкият принц се обади в офиса,  инструктира вечно спящата красавица  (която освен че спеше с него му беше и секретарка) да предоговори всичките му срещи да след седмица и даже успя да си поиграе на гоненица със едно зомби на пешеходната пътека. Зомбито слезе от един раздрънкан трамвай. Опита се да пресече останалата част на улицата, но беше толкова разкапано, че едвам се влачеше. Принцът се опита да го стресне с тромбата, която специално си бе инсталирал за подобни случай, но явно зомбито беше глухо или му бяха окапали ушите, защото продължи да се тътри по пешеходната пътека, влачейки някаква карирана торба на колелца. Като видя, че има опасност да изпусне плячката си, нашият герой се мобилизира и съвсем лекичко бутна зомбито, колкото да го изтърколи да тротоара и то да почне да крещи какво било едно време.

Тъкмо паркираше пред бърлогата на Мечо в Лозенец, когато Пепеляшка му звънна.

–    Оооо, Пепи,  – побърза да го вдигне принцът, но отсреща го отбраздиха.

–   Обаждам се само да ти кажа, че окончателно късаме.

–   Кво те прихваща, ма пепелянке!? – опита се да бъде нежен принцът – Пари ли искаш?

–   Заври си парите отзад – изхили се мазно Пепеляшка и самодоволно обясни – Вече ходя с Пинокио. И той е тъпо и лъжливо копеле като теб, обаче си присади част от носа на оная работа и сега познай кво става като се опита да ме лъже като теб, че цяла нощ е работил в офиса по един проект.

–   Със здраве да си го ползваш – пожела и принцът – и не забравяй за пожарогасителя!

Пепеляшка му затвори ядосана и принцът се замисли дали да не звънне на Червената шапчица и приятелката и и да ги покани за компания до морето. Верно, че приятелката беше абсолютен върколак, ама разправяха, че е вълшебница в леглото. Тъкмо набираше номера на модната агенция, в която работеха, когато Мечо се появи на входа и миг след това всичко избухна в пламъци.

„Открили са ловния сезон и за мечките“ мислеше си Малкият принц, отпрашвайки с мръсна газ, а от ъгълчето на дясното му око се стичаше мъничка мъжка сълза. Жал му беше, че никой вече не ловува истински. Взривяваха се като китайски фойерверки, гърмяха се като в американски уестърн, но той щеше да им покаже. Щяха да видят те. Харпунът беше готов, можеше да свърши работа даже за онова тъпо пиле Феникса, дето държеше казината по хотелите.

– Същественото е невидимо за очите – повтори си малкият принц и провери за опашка в огледалото за обратно виждане.

Публикувано в объркани приказки. Постоянна връзка.

4 коментара по Понеделник-сутрин в приказния свят

  1. Nostromo каза:

    ааааааааххахахххха, култ! ураааа!

    аз, разбира се, реагирах най-първосигнално на „О, Пепи!“, но и всичко останало си беше за смях, докато се въргалям под масата. Много добър римейк на вечни приказки! 🙂

  2. Зори каза:

    @Nostromo
    Благодаря! Изкарах си злобата сутринта върху разни герои, щото трябваше да ходя на работа след отпуска, а се успах и пр. хубавини 😉

  3. Стоян каза:

    Споделям възторга! Мастърпийс!:)

  4. midnight каза:

    искам Спаска! пък! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *