***

Лукаво е умиращото лято –

не се предава на дъжда,

не бърза да отпраща птиците,

щурците свирят като преди жътва,

луната, изтъняла и рогата,

от тъмното намига заговорнически

на влюбените двойки в парка,

по обед жегата размеква мислите,

привечер млади бързолети

крещят опиянени от крилете си,

градът живее юнски лекомислено,

дори задръстванията изглеждат рехави,

животът е едно блажено извънвремие,

а августовското безгрижие е сякаш вечно,

единствено ужасно рано призори,

когато ме събужда тишината,

полъхва хлад от тъмното

и иска ми се да се сгуша в теб

и да забравя, че ни дебне есен.

 

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *