***

Когато ми се вие от умора,

и ми чернее  от обида,

когато пълно е със хора,

а близостта е песъчинка в мида,

когато времето се влачи,

а всички смисли изсфирясват,

когато много ми се плаче,

но няма даже рамо свястно,

когато всичко се разпада

и съм приклещена натясно,

не си мисли, че знам да не пропадам,

че с тактиките съм наясно –

все още просто продължавам,

издърпвам си се за косата,

намествам си крилата,

и знам, че  остарявам…

 

 

 

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

Един коментар по ***

  1. deni4ero каза:

    остаряваш … но, ах, колко красиво остаряваш …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *