Кафето на госпожа Надежда

 

Една сутрин госпожа Надежда откри, че почти неизчерпаемите и запаси от кафе все пак са се изчерпали. Ситуацията беше пре неприятна. След известни колебания и опити да подтисне кофеиновата си зависимост, тя  с досада намъкна поотеснелите си мечти, едвам закопча последното копче, но пък не предвиждаше да се бави много, та не потърси нещо по-широчко, а и май в гардероба и не бяха останали много дрехи по мярка, защото тя не обичаше да излиза много-много сред хората, а вкъщи носеше предимно размъкнати и неугледни парцаляци.

Върху раменете си (страшно изпосталели, за разлика от задника, който растеше буквално с часове) старата госпожа наметна леко избелелите си илюзии и защото я беше шубе – да не се обади ишиаса, омота кекавото си самочувствие в излинелите си амбиции, които бяха загубили не само плътността, но и цвета си. Като компенсация за жалкото облекло,  тя нахлузи върху подутите си крака елегантни ботички. Палтото и беше съвсем леко демоде, но консервативната му кройка създаваше усещането за самоувереност и стил. След кратък оглед, госпожата смело го закопча и метна един шал – хем за разкош, хем да позамотае с него немитата си и сериозно оредяла,че и побеляла коса.

Така наконтена, госпожа Надежда отключи внимателно входната врата и смело си подаде носа. Видяното я ужаси и тотално я отказа от мисълта за излизане.  Тя трескаво хлопна вратата, за всеки случай сложи веригата срещу крадци и вече малко поуспокоена, се спусна да провери да няма отворен прозорец.

Като се увери, че не я дебне опасност, тя се отпусна, поседна на ръба на изтърбушения диван, включи телевизора и бавно започна да сваля дрехите си. Чувстваше се зле, разочарована и малко тъжна, но пък не се беше свършил света, я.

„Хората изкарват цял живот без кафе.“ –  помисли си бодро тя – „Все ще изтрая някак два месеца до края на лятото.“

 

 

 

Публикувано в шантава митология. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *