А(д/з)ът

Няма такова нещо – адът бил под земята.

Глупости.

Адът си е съвсем реален.

Не е нужно да сме лоши вярващи, за да се натресем в него.

Влизаме и излизаме там непрекъснато, а често само влизаме и си мечтаем да има начин да си вдигнем капата от там, ама…

Адът е като голяма сграда.

Има основи от глупост.

Стени от безхаберие.

Врати от мърлявщина.

Прозорците му са от лицемерие, за да не влиза истинска светлина в мислите ни.

А покрив няма, та като те погнат житейските бури – да ти се стовари всичко на главата и да мечтаеш да се скриеш на сушинка, но нея да я има само в щенията ти.

Единственото хубаво нещо на ада е че няма ключ – ако имаш акъл, не влизаш, ако си влязъл и се усетиш къде си – излизаш, а ако си глупав като мен – мъчиш се известно време и се увещаваш да не посягаш на човешки живот.

P.S. Ако довечера плъпне новината, че разярена леля убила с голи ръце някой си – да не се чудите.

Публикувано в Тролщини. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *