Кръстовищни усещания

Бях забравила колко гальовна любовница може да бъде нощта – така галантно полегна над града, че от завист луната почти се облещи в цялата си кръглоликост, но в последния момент се сепна, че пред света го играе непостоянна, връцна се в профил и се пробва да се позакрие с едно пърхаво розовеничкаво облаченце, но направата на мъника беше съвсем лимбизия и той твърде бързо се разпадна под напора на височайшето и внимание и пак лъсна киселата физиономия на небесната дама. Не че по това време и моята не беше се скумросала подобаващо, ама мен поне никой не ме видя. А се бях напудрила, защото както си седях на светофара, в очакване на зеленото, край мен профуча един тарикат със сребристо кабрио и задължителната руса мадама, завършваща тая световно известна инсталация, наречена „Гъзарията в чист вид”. Кабриото се гмурна в слягащия се в далечината мрак, а аз останах на кръстовището да преглъщам клисавия вкус на това клише и да се надъхвам по-бодро да си довлека задника до мизерното кварталче с блокчета на кръпки, разбити улици и дръглави помияри.

И въпреки всичката тая мизерия, нощта продължаваше да е страхотно гадже. Няма такава мадама. Не бързаше, но с всяка секунда присъствието и ставаше все по-осезаемо. Светлината безпомощно излиня, немощните и устни оставиха нетрайни следи от червило по страните на небето, но ревнивата нощ разтвори крилете си и приласка под тях целия свят.

Точно в тоя момент светофарът позеленя, един влак изписка под близкия мост, а на мен ми замириса на печени чушки, есен и още нещо 😉

Публикувано в Упражнения по стил в стил "турлю гювеч". Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *