Inch High

 

–   Бързо, бързо! Помогни ми да затворя!

–   Ей, какво става!?

–   После. Дръж пазара! Пази се! Бутни това !

–   Какво правиш?

–   Ела тук?

–   Престани! Защо се затворихме в банята?

–   За да не ни чуе.

–   Кой?

–   Той.

–   Кой той, мамка му? Какво става?

–   Преследва ме.

–   Кой?

–   Един, дето го следих.

–   Ти да не си пил?

–   Не, бе. Следих го в магазина.

–   Как така си го следил? Защо, бе?

–   Ми, ти никога не ми казваш какво точно да взема.

–   Как да не ти казвам?!

–   Е, сирене не е точно. Знаеш ли колко вида сирене има?

–   Избираш някакво. Толкова ли е сложно!

–   А, ако не ти хареса?

–   Ама това е сирене.

–   Да, ама не искам да рискувам.

–   И какво правиш?

–   Заставам близо до щанда със сиреното и изчаквам. Като се приближи някой готин, проследявам го и взимам от този модел, който си избере.

–   Ясно, сега разбрах защо беше донесъл боза онзи ден – следил си някоя пенсия.

–   Не, бе. Боза ми се припи, щото се сетих как лятно време на село ни пращаха да чакаме на една зверска опашка във вторник и четвъртък, когато докарваха бозата.

–   И защо се крием не разбрах.

–   Щото следих един. Започнах да го следя на плодовете. Избра грозде и аз също взех. После купи тоалетна хартия, а ти ми беше казала да взема и аз взех от неговата. Като се застоя при виното се поуспокоих, щото ти нищо не беше казала, ама после купи от твоите хлебчета и от твоето прясно мляко и ти казвам  – вече съвсем ми изправи косата като тръгна да избира кафява захар, щото и ти беше поръчала.

–   Просто сте купували еднакви продукти, кво толкова?

–   Е, как пък така и царевица купи, а?

–   Прияла му се е, не ставай смешен.

–   Да, бе. Прияла му се. А защо тогава ме проследи от магазина до нас, а?

–   Как така те е проследил.

–   Ми така. Проследи ме Вървеше доста зад мен, обаче го разкрих.

–   И му се скри в банята.

–   Баси, верно е адски тъпо да се крия в банята.

–   И аз така мисля.

–   Оставям продуктите и излизам да го питам що ме следи. Ако ми се дръвчи, ше го сритам. Или да взема дръжката на парцала за по-сигурно?

–   Ти не си добре.

–   Тихо!

–   Чу ли, че се звъни? Още ли мислиш, че не съм добре?

–   Определено.

–   Къде тръгна? Стой тука! Аз отивам да отворя и ше го размажа от бой.

–   Никого няма да размазваш!

–   Ама той ме следеше.

–   Ти си го следил.

–   Е, първо аз, ама той после мен.

–   Ама ти пръв.

–   А той що после мен, а?

–   Щото ми е баща. А ти си идиот.

–   Айде са и обиди почна да раздаваш.

–   Пусни ме, моля те! Това верно е баща ми. Исках да ви запозная. Ти каза, че ще закъснееш и няма да можеш да напазаруваш, а той вече беше тръгнал и аз го помолих, за да не излизам.

–   Да, бе. И си сигурна, че е той!?

–   Отвори и ще видиш! Ама остави дръжката на парцала!

–   А, ако не е баща ти?

–   Кой може да е, ако не е баща ми?

–   Ми некакъв квартален Инч Хай

–   Да, а аз съм мис Пиги.

–   Са и жабок ли ше ме изкараш?

–   Аре да отворим на баща ми, а!

–   А, ако не е баща ти?

–   Кърмит, престани! Баща ми е.

–   Обаче, ако не е той – ше го фрасна с млякото…

 

Публикувано в Откачалки. Постоянна връзка.

5 коментара по Inch High

  1. gost каза:

    Е, положението не е толкова зле, щом казва, че си избира да следи някой готин. 😀

  2. Gloxy-Floxy каза:

    Виселият на опашката във вторник и четвъртък на село ще вземе да излезе, че ми е братовчед. 😀

  3. зори каза:

    @gost
    Това се пръкна заради Деси, която си пада по криминалета в квартала, за готините… вероятно също 😉

    @Gloxy-Floxy
    По-скоро ще излезе, че едно време едни райони са ги зареждали в понеделник и сряда, а други във вторник и четвъртък 😉

  4. deni4ero каза:

    хахахахаха

  5. midnight каза:

    ха ха ха ха ха ха ха
    ох, имах нужда.. чак сълзи ми избиха :)))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *