Следи във водата – Пер Петершон

Следи във водата - Пер Петершон

Вероятно съм пристрастна – харесвам как пише Петершон, а и от много време не бях чела. Комбинацията може и да се отразява зле на преценката ми, но „Следи във водата“ се оказа добро четиво, поне за мен.

За романа ми каза Точка. Дори успя да предвари книжната ми фея (оказа се, че Нейно Фейство не си пада по Пер Петешон и не е във възторг от „Хайде да крадем коне„), но разбира се в любимата ми книжарница имаха новата му книга и това ми позволи да я мъкна в чантата десетина дни с едно единствено прочетено изречение, гласящо „Имаше някакво лице“.

Добре де, послъгах малко. Прочетох няколко страници, чакайки една приятелка, но си останах само с тях мно-о-о-ого дълго време.  Истински си спомнях точно това първо изречение. Зачетох се едва снощи, когато умората си каза думата и най-сетне зарязах всички задачи за понеделник, обявявайки „майната му и аз съм човек“. Страхотно е да се повъргаляш в леглото без никакви мисли за спешни задачи, да се унасяш от потропването на дъжда по козирката на прозореца, да се будиш след час и да продължаваш да четеш, а от книгата да нахлува мирис на много ранна пролет, на студ, на очакване и … нееееее, няма да Ви разказвам. Или – може, но съвсем малко.

Онова първо изречение е казано в мига, в който главният герой, в окаяно състояние, зяпа отражението си във витрината на книжарницата, в която не работи от три години. Нашият човек има няколко счупени ребра, няма спомен какво му се е случило, но пък за сметка на това други спомени го преследват достатъчно настойчиво. Животът му е празен, брат му се опитва да се самоубие, а някогашното момче, гледащо към хоризонта, изведнъж се е оказало 40 годишен мъж, вторачен в миналото, в спомените и болката от загубата на роднините си.

„Виждам формата на вятъра във водата“ – това е истинското начало на романа. Това е самият роман, описан в едно изречение. В него иде реч за самота, болката, отчуждението, за отговорите и смелостта да се дават те. Но това е и роман за силата и куража  да се продължава.

Не смятам да ви разказвам повече. Убедена съм, че книгата е нещо достатъчно добро, за да посегнете към нея и знам, че когато затворите последната страница, ще си кажете, че сте прочели роман, написан без надути претенции или високопарни стилови експерименти, много честно и истински.  Нещо достатъчно добро, за да остави следа.

На смелчаците – приятно четене 😉

Публикувано в прочетено с етикети . Постоянна връзка.

5 коментара по Следи във водата – Пер Петершон

  1. Точка каза:

    На мен ми беше първа среща с него и ме очарова. Чудех се защо съм го пропускала, ще поправя тази грешка. Не знам точно кога, днес смятах, че при това темпо на четене в близките две години не трябва да си купувам нищо ново повече. 🙂 Обещах си го твърдо и малко след това един книжен фей ме запали по две просветляващи ума заглавия. 🙂
    Ким Монзо взе ли си? Мисля тази седмица да му обърна внимание.
    А ако случайно нямаш какво да четеш, виж това. 🙂

  2. Точка каза:

    И „Кафене „Бразилия“ на Таня Дюкерс, която Ваня хвали отдавна, не пропускай – много истински, неизлъскани разкази, оставят усещането за дълго кафе с приятел.

  3. Зори каза:

    @Точка
    От препоръчаното само Таня Дюкерс не е проверена – стои в купчината до нощната лампа от 4 седмици. Просто нямам време. Но съм си обещала да смъкна темпото и да наваксам 😉

  4. Точка каза:

    @Зори ,
    Мислех да те питам на уше, но реших, че такива неща не трябва да се премълчават. Останалите книги на Петершон от същото издателство дали са аналогично оплескани на всяка втора страница?
    Станала съм прекалено чувствителна към мърлящината на издателствата и ги отсвирвам едно по едно.

  5. Зори каза:

    @Точка
    „парата“ е гнусна, права си, а за „Хайде да крадем коне“ нямам спомен, но аз чета бързо и при това скоростно четене заменям буквите с правилните автоматично, та… нямам представа 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *