Алберто Мендес – Слепите слънчогледи

Алберто Мендес - Слепите слънчогледи  Това не беше книга за този великолепен следобед. Не – не разбирайте, че не е добра. Напротив – едно от най-добрите неща, които съм чела тази година. Просто при това фантастично време, при това невероятно слънце, при тези цветове, някак стряскащо звучи всяка една от четирите части на „Слепите слънчогледи“. От друга страна – именно текст, посветен на смъртта и живота, може да накара човек да прогледне за истинските житейски ценности. Но стига клишета. Ето Ви съвсем бегли скици – знаете вече, че мразя да разказвам.

Испания, Гражданската война. Ден преди армията на Франко да завземе Мадрид, един от франкистите (капитан Алегрия) се предава на врага. Предава се с ясното съзнание, че на утрешния ден хората, на който се е предал, на свой ред ще се предадат. Капитан Алегрия отказва да се превърне в един от победителите. От дългото си наблюдение над случващото се е разбрал, че целта на войната, в която участва, не е победа, а изтребление на инакво мислещите.  Капитан Алегрия не желае да живее по този начин и избира смъртта, но тя има малка изненада за него.

Втората част (Второ поражение:1940-а или Ръкопис, намерен в забравата) е представена като дневник на един баща, останал сам с бебето си. Майката умира при раждането, действието се развива високо в планината, в края на есента. Един млад поет е поставен пред дилемата да се бори за живота на невръстния си син и своя собствен или да се предаде на смъртта.

В третата част се срещаме с един затворник, който ще бъде осъден на смърт. Отлагането  на смъртната присъда, а вероятно и спасението му, зависят от разказа за сина на самия съдия. Истината би значила смърт, а лъжата – живот, но… Нееее, няма да кажа какво се случва, само ще подшушна, че в тази част пак се срещаме с капитан Алегрия.

Последната част на „Слепите слънчогледи“ също ни връща към вече познати събития – бабата и дядото на онова бебе, за което се разказва във втората част, са едни от основните персонажи, но това е всичко, което смятам да Ви кажа.

Ако сте любопитни – прочетете си сами книгата на Алберто Мендес, заслужава си.

На смелчаците: приятно четене 😉

 

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *