Неохотният фундаменталист – Мохсин Хамид

Неохотният фундаменталист - Мохсин ХамидНенавиждам повествования от първо лице. Има нещо сковано в тях. Нещо ме дразни и все очаквам нишката на историята да се прехвърли във властта на още някой. Книгата, за която ще разказвам днес е точно такава, обаче вече успях да я похваля на няколко човека и продължавам да твърдя, че е едно от най-свежите литературни произведения, които са ми попадали през последните месеци.

Започнах я в неделя към два, чакайки две приятелки. След срещата си с тях прочетох още сто страници и щях да си я дочета още вечерта срещу понеделник, но нагло ме прекъснаха и останалите десетина страници успях да дочета едва снощи. По моите стандарти книгата е от бързите – т.е. увлича лесно, трудна е за оставяне и звучи измамно леко за съдържанието си. Най-трудно се пише просто и естествено, а „Неохотният фундаменталист“ е точно такава. Няма завъртяни сюжети, няма мистерии и върколаци – чистата истина, без подправки. Достатъчно провокативна с тематиката си, но и елегантно балансирана.

Питаш се за какво иде реч, драги читателю. От мен да мине – ще разкажа, но съвсем кратичко, за да не си помислите, че съм станала любителка на истинските ревюта.

Чингиз е пакистанец, получил шанс да учи и работи в Америка. Добро образование, работа в престижна фирма, обещаваща връзка. Така изглеждат нещата на пръв поглед, но… Трябва да се случи случка, за да е по-интересно и в живота на героя се струпват разни гадости. Връзката му (в стил Норвежка гора на Мураками) се разпада поради товара от миналото, който влачи приятелката му и собствената му неувереност. Светът се е побъркал и в родината му все по-осезаемо назрява вероятността от военен конфликт със съседна Индия, а за още по-интересно, Чингиз трябва да направи анализ и оценка на фирма, която някой ще купи и вероятно това ще унищожи най-добрите и качества. С неохота Чингиз започва да си дава сметка кой е и какво иска от живота си. Картинката, която се разкрива пред очите му не е никак розова.

Мисля, че това е напълно достатъчно, за да заинтригува поне най-любопитните, а дори може и за съм прекалила, защото видях колко бързо двете ми приятелки се лепнаха за корицата на Райчо Станев и не беше необходимо да ги увещавам твърде дълго, че книгата си заслужава.

Ако сте истински любопитни – можете да хвърлите едно око и тук, но най-добре ще е просто да прочетете Неохотният фундаменталист на Мохсин Хамид и да не си губите времето с обиколни преразказчета и кандърми.

На смелчаците: приятно четене 😉

Публикувано в прочетено с етикети . Постоянна връзка.

6 коментара по Неохотният фундаменталист – Мохсин Хамид

  1. lammoth каза:

    хехе, Зори, много добре я описа. На мен пък снощи ми останаха 50-60 страници 🙂 Иначе много точно си го написала, биваш за ревюта. Много точни, кратки и улавят важното. 🙂
    Трябва някой ден да прочета нещо на Мураками, все минава на заден план 🙂

  2. Зори каза:

    @lammoth
    Да взема да ти обещая шляпане, ако прочетеш нещо на Мураками 😛
    А за Мохсин Хамид – сутринта четох разни негови текстове в списания и попаднах на нещо, което в последствие се е превърнало в откъс от „Неохотният фундаменталист“, по-скоро е придобило плътност в текста, прищя ми се да прочета и други негови работи, но пък има и толкова много други предложения, че…

  3. Мишо каза:

    @Зори

    Така е, трябва да има ново meme в стил first world problems –> „I don’t have the time to read all the books I can buy“ 😀

  4. зори каза:

    @Мишо
    Или просто трябва да се отмени спането 😉

  5. Преслав каза:

    А, мамка му, след като прочетох това ревю, направо не ми се ще да публикувам утре-вдругиден моето…

  6. Зори каза:

    @Преслав
    Не мисля, че ти трябва разрешение, но не съм уверена защо ти е „мамка му“ в конкретния случай… дерзай 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *