Цъфтящи люляци

Цъфтящи люляци.

Осъзнах, че са истински със закъснение. По върховете на оголелите клонки. Тук-там, дребни, почти без зелени листенца. Почти нереални. Светофарът вече светеше зелено и колите се измъкваха една по една, а аз се пулех изненадано и това караше хората по съседните автомобили да се втренчват и те в посоката, в която гледах с невярващи очи.

Студено е. Ветровито и сиво. Но те цъфтят. Едни малки, хилави цветове. Бледички и немощи. Но цъфтят. Напук на идващата зима. Обречени, но толкова живи. Цъфтят.

Шофьорът на една от колите ги забеляза и се подсмихна.

Едно майче се скара нещо на детето в столчето зад нея, но то и посочи цветовете и май отърва конското.

Повече не видях как реагират хората, защото колоната се източи и аз с нея. Цъфтящите люляци останаха край пътя, но от няколко часа се усмихвам и колегите се чудят какво я е прихванало оная лудата, дето само „знае да иска и да писка“.

Прихванала е остра люлякова еуфория.

Внимавайте!

Силно заразна е  😉

Публикувано в Закачалки. Постоянна връзка.

3 коментара по Цъфтящи люляци

  1. Амазонка каза:

    🙂 люлякова зараза…

  2. Преслав каза:

    Ах, колко сладко! Звучи страхотно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *